— А сега ще отидем до селото! — Гащатко натовари на коня си препълнените дисаги — Ще дойдеш с мен, нали?
— Иска ли питане! — Броколи с готовност се метна на седлото.
На пръв поглед Киселото село си изглеждаше нормално и приветливо и той се зачуди откъде е получило името си. Едва когато стигнаха първите къщи и видя жителите, които излизаха да ги посрещнат, той разбра — всички до един бяха порове. Вятърът духаше откъм селото и разнасяше натрапчивата им кисела миризма.
— Добре дошъл, Гащатко! — един от поровете избърза напред и пое юздите от катерицата — Позабави се този път!
— Така е! В Мидения град се носят слухове за опасни разбойници край планината и се наложи да изчакам дилижанса да тръгне с нас… Знаеш как е, Горделивко!
Порът кимна.
— Е, — намеси се симпатична млада порка с шарена пола, — защо държим гостите на прага? Покани ги да хапнат, горделив пън такъв!
— Вярно! — Горделивко виновно се усмихна — Влезте, пък ще ви гостим с каквото има!
Всъщност, имаше доста за хапване и пийване. Всички ястия бяха вмирисани на пор, но Броколи бързо свикна с миризмата и можа да се наслади на майсторските гозби.
След като съпругата на Горделивко разчисти масата, порът най-сетне премина към деловата част на посещението.
— Е, — изсумтя той, — пролетта не беше добра за селото… Ловуваме усърдно, но плячката е малко и билките взеха да не растат като едно време, да не говорим за…
— Чакай, чакай! — Гащатко вдигна лапа — Това го чувам всеки път. А то си личи, че селото ви, горкото, е доста далеч от западането! Гордо, познаваме се вече десетина години. Аз знам, че ще ми изнесеш прочувствена лекция как умирате от глад. Ти знаеш, че аз ще почна с това, колко трудно се снабдява керван днес. Ще се пазарим час-два и накрая ще се споразумеем за обичайната цена, която и на мен ми носи печалба, и за теб е изгодна. Защо да си губим времето в празни приказки? Знаеш по колко купувам кожите и билките, знаеш и как продавам брашното и другите работи…
— Така просто не е интересно! — Горделивко въздъхна — От мен да мине, няма да се пазарим — но само този път. И само заради младото ти приятелче!
Гордо и Гащатко около час си разказваха клюки от Мидения град и околностите на Киселото село, след което катерицата се сбогува с поровете и заедно с Броколи се върнаха при кервана.
— Защо Горделивко бе разочарован, че не се пазарихте? — попита зайчето.
— Търговията е в кръвта на поровете! — обясни Гащатко — Видиш ли пор в някой магазин, бъди нащрек — дай му време и той ще те убеди да купиш дори чувал с леви обувки, при това на скандална цена. Що се отнася до Гордо, с него сме приятели открай време. Близо три години водехме заедно кервана, после той се ожени и заседна тук. Върти добра търговия — всички околни села се осланят на него за преговорите с керваните. Ще видиш мнозина като него по пътя… Докато се прибереш вкъщи, обещавам, вече ще си се научил да се пазариш с тях като лисица!
Броколи се засмя.
— Кой знае, — замислено добави Гащатко, — може и да не се превърнеш в скитник като нас с Орехчо, но поне ще можеш да си изкарваш хляба с търговия като Гордо!
— Не съм сигурен, че знам какъв искам да стана! — призна Броколи — До днес мислех да съм салджия като Орехчо, но е толкова интересно да пътуваш с керван…
— Имаш много време да си избереш занятие! — Гащатко му се усмихна — Никой не може да те насилва за това… Всяка професия е важна, каквато и да е тя. Важното е да се постараеш за друго — да станеш добър заек!
4. НАПАДЕНИЕТО В КЛЕНОВАТА ПЛАНИНА
Броколи бе безкрайно заинтригуван от живота в кервана. От събуждането си рано сутрин та чак докато си легнеше вечерта, той си пъхаше носа навсякъде, задаваше купища въпроси и вечно гледаше да е наблизо, когато някъде нещо става. Гащатко и останалите се стараеха да бъдат любезни — пък и бързо откриха, че Броколи не страда от празно любопитство. Зайчето се научи да разузнава пътя и да преценява откъде могат да минат фургоните, още в края на първата седмица то вече безпогрешно откриваше идеалните места за нощувка, усърдно помагаше в грижите за конете, събираше съчки за огъня…
— Имаш талант за керванджия! — доволно призна Гащатко, когато на десетия ден стигнаха подножието на Кленовата планина — Ако някой ден ти хрумне да пътуваш, аз ще съм първият, който с радост би те наел!