— Нашата господарка не позволява на гостенина да си върви, защото е откраднал златните ябълки на двамата князе. Той ще бъде хвърлен в тъмницата.
Царят се разсърдил. Почнал да се кара на слугите, че го оскърбяват. Поискал да го отведат пред царицата, да се обясни. Но те взели ловджийската му чанта, отворили я и наистина намерили в нея двете златни ябълки.
Гостенинът се и уплашил, и засрамил.
— Заведете ме при царицата! — рекъл. — Тая работа е нагласена. Аз не съм крадец.
Отвели го. Той се оплакал, че го обвиняват в кражба.
— Защо обвинявате без право тоя господин? — попитала царицата слугите.
— Не без право, ваше величество. Намерихме в чантата му двете златни ябълки.
— Намерихте ги, но аз не съм ги взел. Кълна се, че съм невинен. Тука трябва да има някаква грешка.
Тогава сестра му казала:
— Виждаш ли колко е лесно да се обвини човек, а колко е мъчно да се спаси от обвинението? Не помниш ли, че и ти едно време обвини поради клевета сестра си, че иска да убие жена ти, и я изгони от двореца, за да я изядат люти зверове?
— Ако сестра ми е била наистина невинна — рекъл царят, дълбоко развълнуван — и аз съм я погубил поради клевета, не заслужавам да живея. Убийте ме!
Но в това време влязъл шах Нуриван.
— Бъди спокоен! — рекъл той на гостенина. — Макар че си виновен, жена ти е много по-виновна от тебе. Тя заслужава наказание, а не ти. Що се отнася до сестра ти, тя е жива. У нея си на гости сега. Всемогъщият Аллах извърши чудо: той не само я отърва от зверовете, но й върна и двете скъпи дарби — да говори и да чува. Той закриля невинните.
Голяма била радостта на брата и сестрата. Царят наказал своята зла жена. А с шах Нуриван сключил съюз и му помогнал да си вземе отново бащиното царство.
Злото умира, доброто остава. От небето паднаха три златни ябълки. Едната е за мене, приказвача Ибрахим. Другата — за вас, които ме слушате. А третата — за добрия магьосник.