Реймънд Банкс
Зайци за Луната
Те възнамеряват да дадат на уморения старец още една възможност, помисли той. Притиснаха ме до стената, но би било по-добре да внимават, когато си имат работа с човек като мен.
После запали пура със сигурни движения на ръцете и каза:
— Джентълмени, внимавайте да не ме предизвикате, защото ще се намерите в компанията на един разярен Гуум.
Те му отвърнаха хладен поглед.
Той остави току-що запалената пура и видя, че вече има пред себе си и друга и че пуши едновременно две. При известни условия това би могло да бъде признак за нервност.
— Господин Гуум — каза търпеливо Кътер, сякаш говореше на дете, — вие можете да изберете или да станете председател на борда на директорите, или да напуснете компанията. Съжалявам, но ние от „Гуумски станове“ я ценим твърде много, за да пропуснем предлаганата ни голяма възможност.
Реджиналд Гуум взе една от пурите и дръпна от нея. После я остави със замах.
— Космически костюми — изсумтя той. — „Гуумски станове“ винаги е бил малък текстилен завод. Като поддоставчик на космически костюми ние просто бихме станали придатък към „Триумфен текстил“. Не, няма да се лакомим. Противопоставих се на дамски спортни панталони и на пижами. Сега се противопоставям и на космически костюми, фини работни облекла за напредничави мъже — такъв е бил предмета на дейност на „Гуумски станове“ по времето на моя баща и такъв ще си остане завинаги.
Той разсеяно извади сребърната си табакера и взе от нея една пура. Тежестта на запалката, направена от ковано сребро, се усещаше добре в ръката му. Гуум запали пурата и издуха завъртулка син хавански дим към заседателната маса.
— Джентълмени — каза Кътер, вдигайки блестящите си очи, — време е да гласуваме. Мисля, че на „Гуумски станове“ са нужни по-модерно управление и нов президент, който да ни води към сключването на договор за космически костюми. Няма никаква причина един гуумски космически костюм да не стане модната дреха на звездомислещите. Призовавам за гласуване!
Реджиналд Гуум погледна гневно Кътер, който имаше малко мъх от влакна върху ревера на своя гуумски габардинен костюм, очевиден признак за небрежност и прозаично мислене.
— Почакайте — каза той. — Не считам, че вие, джентълмени, имате пълен контрол над компанията. Аз гласувам и с дяловете на господин Мулен, моя братовчед.
— Пълномощното на господин Мулен е с изтекъл срок — каза Кътер. — А ако продължите да палите пури с тази скорост, компанията скоро ще фалира.
Гуум се взря ужасен в трите запалени пури пред себе си. Бе започнал да изкуфява. Винаги се бе страхувал от настъпването на този момент. И то не в интимната обстановка на своята ергенска квартира, а точно на заседателната маса в най-важния момент от целия му живот.
Той вдигна поглед към портрета на баща си, който се усмихваше от стената. „Винаги поддържай нашият текстилен завод малък, но адекватен“, беше казал този джентълмен. „И никога не забравяй, че най-доброто идва на малки партиди. Ако успееш да създадеш в своето време нов ревер, това ще е за теб пълноценен живот. Не се подлъгвай по големите пари. Те винаги идват, следвани от цяла тълпа алчни маймуни.“
Гуум се взря в лицата около заседателната маса. Можеше да види разликата върху тях. Погледите им ставаха като на алчни маймуни. А той изкуфяваше. Мъничкият текстилен завод, подобно на всички хубави неща, отиваше към своя край.
Но Реджиналд Гуум не възнамеряваше да се предаде без борба.
— Дик Мулен ми изпраща пълномощно всяка година — каза той.
— Къде е то?
— Тъй като в момента е на Луната, ще са нужни около две седмици, за да го получа — отвърна Гуум. Ръцете му трепереха и се чувстваше зле.
— Но ти разбираш — каза Кътер с тон, който се използва при разговор с твърдоглаво дете, — че трябва да приемем или отхвърлим договора до идващата събота. Не разполагаме с две седмици.
— Настоявам събранието на борда на директорите да се отложи с две седмици — каза Гуум с прималяло сърце. — По дяволите! — Трябваше да продължи да настоява за пълномощното. Не подозираше, че Кътер е замислил подмолно тази широкомащабна революция, заради този глупав поддоговор с „Триумфен текстил“.
Той заплашваше, умоляваше, доказваше, но без никаква полза. Гласуването бе проведено и без включването на дяловете на Мулен и той загуби. Изневериха му дори верните Джонсън и Рийд. Не посмяха да го погледнат в очите, но гласуваха против него.
— Може би точно в момента пълномощното на господин Мулен пътува с пощата от Луната — предположи Гуум, чувствайки безнадеждността на положението си. — Можете поне да ми дадете време до събота да регистрирам гласа на неговите дялове. Това е най-важното гласуване в историята на компанията.