— Не — отсече Кътер.
Но Джонсън и Рийд го подкрепиха. Това бе някакъв изход. Те знаеха, че получаването на пълномощното преди събота е физически невъзможно.
— Няма нищо лошо, ако прегласуваме в събота — каза Джонсън.
Рийд го подкрепи и така възраженията на Кътер не бяха приети. Алчните маймуни бяха жестоки, но не брутални. Те продължаваха да не го гледат в лицето, но знаеха че с него е свършено и запазиха самоуважението си като му дадоха още три дни, като че ли при тези обстоятелства това имаше някакво значение.
Те го оставиха в заседателната залата сам с неговите три пури.
Гуум се взря в тях — една загаснала и две горящи. Точно като почти изчезналото семейство Гуум. Само той, неговата племенница и този идиот-учен, за когото се беше омъжила.
И имаше само три дни за да отиде до Луната, да вземе пълномощното и да се върне…
— Миналата нощ изпратих заек на Луната — каза Вик Уеб на жена си по време на сутрешното кафе.
Вирджиния Уеб погледна лицето на своя съпруг достатъчно дълго, за да го разгледа.
— Браво.
— „Лесното пътуване“ на Уеб ще замени напълно космическите кораби — каза Вик. — Най-после съм на правилен път.
— Тогава ще трябва да изоставиш зайците — отбеляза тя. — Вече няколко месеца ги изпращаш на Луната. Кога ще започнеш с хора?
— Може би след десет години, а може би след двадесет — поклати глава Вик. — Все още имаме проблем със скелета.
— Когато остареем и посивеем ще струваме милиарди — отбеляза тя. — А най-полезните години от живота си ще прекараме в безплатно превозване на зайци за Луната. Защо не се опиташ да изпратиш хора?
— Може да опитам е чичо Гуум, стария заядливец — отвърна Вик. — Онзи ден отказа да ми заеме пари за новите антени на „Лесното пътуване“. Петстотин долара щяха да са достатъчни. Това са парите му за пури.
— Остави чичо Гуум на мира! — извика тя твърде страстно за този сутрешен час. — Той е единственият ми богат родственик. Без него щях да бъда обикновена робиня, омъжена за неопитен университетски професор и щях да умирам от глад.
— Развод ли означава това? — попита Вик.
— Не бъди глупак — отвърна по-спокойно Вирджиния. — Бедата при тебе е твоята непрактичност, ако мога да се изразя така. Твоето „Лесно пътуване“ струва милиони в сегашното си състояние, но само ти и онзи глупав доктор Питч на Луната го знаят.
— Науката еволюира, а не експлодира.
— Вчера изгоряха фаровете на нашата въздушна кола — каза Вирджиния. — Какво предлагаш да направим по този въпрос, доктор Уеб? Има също един малък въпрос относно двестата долара от моята последна бременност, които дължим на болницата. От там заплашват да си вземат обратно нашето дете. Мисля, че трябва да се погрижим за това.
Вик въздъхна и я целуна.
— Обичам те — каза той.
— Разбира се — отвърна също с въздишка тя. — Повече няма да говорим по този въпрос. По време на целувката нейните тънки грациозни пръсти измъкнаха портфейла от джоба му. Една жена, дори да е съпруга, трябваше да живее.
— Какво е това? — попита чичо Гуум от облака цигарен дим, почуквайки с бастунчето си част от машината.
— Моля те, не удряй оборудването с бастуна си — каза хладно Вик. — Това е печатна платка и ако я повредиш, ще изпратя заешка козина в Санскрития.
— Значи изпращаш зайци на Луната — отбеляза чичо Гуум. Той тръсна пепелта от пурата си, а Вик ужасен я издуха от прецизните машинни части.
— Да — отвърна Вик, овладявайки се. — И се нуждая от петстотин долара за да продължа работата си върху нея. Не бих ти казал, но тези пари много ми трябват.
Реджиналд Гуум отстъпи назад. Очите му потъмняха.
— За това нещо ли? То прилича на телевизионна камера.
— Сканира — обясни Вик. — Разбива плътта до светлинни лъчи, които изпраща през космоса със скоростта, разбира се, на светлината. Мисля, че само за секунди и 68.14 долара мога да изпратя човек на Луната. Никакви дълги чакания, гравитационни разстройства и безпокойства относно сблъскване с метеор. Само за 68.14 долара вместо за петстотин, колкото струва пътуването в момента. Така че, ако ми заемеш една малка…
— Почакай минутка — прекъсна го чичо Гуум. — Първо говорим за наука, а после внезапно преминаваме към пари. Тази тема се промъкна малко прибързано. Нека се върнем към твоята наука.
— Субстанцията — каза с въздишка Вик, установявайки, че трябва да се опростяват обясненията, когато човек си има работа с лаик — изглежда непроницаема, но ние знаем, че плътността на веществото е илюзорна. Във вътрешността на всеки атом има огромни празни пространства — той почтително почука по хромовото покритие на своето устройство. — Дори в нещо толкова плътно като метала има относително големи разстояния между електронните орбити и ядрото — колкото в нашата слънчева и звездна система — в сравнение, разбира се, с големината на електрона.