— Да, четвърто измерение — каза замислено чичо Гуум, взирайки се унило в часовника си.
— Това няма нищо общо с четвъртото измерение! — извика Вик. — То има общо с редуцирането на материята до нейните най-прости заредени частици и с излъчването им към Луната. Компютър запаметява сложната структура на изпратеното. Това усъвършенстване в компютрите постигнахме едва неотдавна.
— Ах, да, компютри — каза чичо Гуум. — Много научно.
— Наблюдавал ли си някога как работи машината за захарен памук? — попита Вик.
Чичо Гуум се стъписа малко. Никога не можа да свикне със скоковете в логиката на Вик.
— Виждал си как човек слага захар в машината — каза Вик — и как тя се превръща във фина субстанция, която се стопява до нищо в устата ти. Като приспаднеш нормалните загуби на захар, накрая получаваш същия продукт, с който си започнал, формата му е леко изменена, но не можеш да го сбъркаш със сол или с нещо друго. „Лесното пътуване“ на Уеб прави точно това. То прекарва заредените частици през пространството по такъв фин начин, че те всичките преминават през него. За разлика от захарният памук, частиците се реинтегрират на другия край, на Луната, и с това пренасянето е извършено.
— Смайващо — каза чичо Гуум. — Харесва ми.
— С изключение на скелета — допълни кисело Вик. — Моите скелети винаги се мъкнат отзад и трябва да бъдат реинтегрирани по-късно на Луната. Това ме задържа.
— Как изглеждат телата без скелет? — попита чичо Гуум.
— Не лошо. Но хората трябва да чакат пристигането им. Ето защо са ми нужни петстотин долара, за да разработя антена за по-високочестотно предаване. Така че би могъл да ми заемеш малко…
Чичо Гуум мълча известно време, мръщейки се. После сви рамена.
— Можем да се споразумеем при две условия — каза той.
Вик изглеждаше изненадан. Обикновено чичо Гуум се бореше като лъв, когато станеше дума да заеме някому пари.
— Н-назови ги — побърза да каже той.
— Първото — започна чичо Гуум — е да ме изпратиш на Луната. А второто, да престанеш да носиш своя гуумски габардинен костюм в лабораторията и да го прогаряш с киселина. Второто е далеч по-малко важно от първото. Гуумската тъкан е произведение на изкуството.
Вик го погледна втренчено.
— Искаш да отидеш на Луната ли? — попита той. — Веднага?
— Да.
— Защо?
— Няма значение. Да кажем, че ставам стар и сантиментален и искам веднага да отида на Луната — отвърна с въздишка чичо Гуум. — Ще ти платя петстотин долара за това. Останалото е мълчание.
— В никакъв случай — поклати глава Вик. — Голям брой чудесни идеи са били съсипани от прибързване — от прилагането им твърде скоро върху хора. Изобщо не може да става дума за това.
— Защо ли трябва да хвърлям напразно пари? — попита чичо Гуум, поклащайки на свой ред глава. — Бездруго, ако завършиш своето „Лесно пътуване“, ще е необходимо да си доктор на науките, за да можеш да го използваш.
Вик почервеня. Едно от неговите болезнени места беше прекалената сложност при конструирането.
— Това е лъжа — каза той. — За десет минути мога да направя компетентен оператор теб или който и да е друг.
— Ако устройството е наистина просто — каза чичо Гуум, — то може да е практично…, а аз да ти заема повече пари. Докажи го.
— Ами то е наистина съвсем просто — рече Вик. — Абсолютно гениално. Сега, първо ти…
Чичо Гуум слушаше търпеливо, едва смуквайки от пурата си. Накрая въздъхна и извади чековата си книжка.
— Говориш, сякаш си постигнал нещо практично — призна чичо Гуум.
Вик, зачервен, се опипа за портфейла си. Беше достатъчно лесно да популяризира устройството, ако имаше времето… Той извика. Портфейлът не беше на мястото си.
— Извини ме, чичо Гуум — каза той, стискайки устни. — Днес в тази къща е имало някакво мошеничество! — И после си тръгна, пъхайки чека в страничния джоб на костюм си от гуумски габардин.
Чичо Гуум се въздържа да укори момчето за начина, по който то се отнасяше към своя костюм. После закрачи замислено наоколо, почуквайки машинните части на уебското „Лесно пътуване“. Беше в състояние на нервна възбуда.
— Бедните стари уморени нерви — каза той. Чувстваше се, сякаш се спуска твърде бързо с въздушна кола. Тръпнеше от неизвестното. Нека Рудолф Кътер и неговата група алчни маймуни ликуват над положението, в което се намираше. Един Гуум никога не се предава. Може би, в края на краищата, щеше да успее да отиде до Луната и да се върне навреме с пълномощното.