— Те не могат — подсмръкна Питч. — Никой никога не е виждал човек без скелет. Като хуманен инженер, аз те уверявам, че мъж без скелет ще загуби работата си, а жена му повече няма да го харесва. Той няма да изглежда добре във военна униформа и би действал по непредсказуем начин. Тази машина няма да е от никаква полза, ако не може да получава скелета заедно е останалата част от човека.
Една оранжева лампичка засвети слабо, а после по-ярко. Цяло електронно табло започна да оживява. Замигаха червени светлини, преминавайки в оранжеви и зелени. Около мъжете се разнесе дълбок остър мирис на озон.
— Нещо става — каза Мулен, който се взираше изненадан.
— Цикълът на приемане е автоматичен, така че мога да спя, ако се нуждая от сън — каза Питч. — Но не разбирам. Днес не бе предвидено да има пренасяне.
В стъкленицата започна да се образува нещо, приличащо на тесто. Разнесе се слаб, но безпогрешен мирис на цигарен дим.
— Този заек е с доста добри размери — отбеляза учудено Мулен.
Но Питч не гледаше стъкленицата, а нервно разместваше своите бележници.
— Какво ли е намислил Уеб? — извика почти гневно той. — Запасът ми от моркови вече е разпределен за зайците, които имам!
Най-после купчината тесто престана да нараства. Тя беше много по-голяма, отколкото за заек. Мулен се наведе любопитно напред, за да изследва субстанцията, която се охлаждаше и втвърдяваше в прозрачно почти красиво парче желе. Той го мушна с пръст.
От тестото се появиха две светлосини човешки очи, които го погледнаха гневно. После се появи уста и с нея пура. Устата задъвка пурата. Очите огледаха помещението и отново се спряха върху него.
— Мулен, къде, по дяволите, е моето пълномощно? — прозвуча един добре познат глас.
Може би за пръв път в своя живот като възрастен, изражението на Мулен се смени напълно от гневно на учудено.
— Я гледай! Братовчедът Гуум! — даде воля на чувствата си той. — Едва те познах без твоя скел… — Стана му малко зле. — Тоест, без твоя гуумски габардин.
Вик Уеб захапа гневно своя грейпфрут.
— Твоят чичо Гуум отиде на Луната с „Лесно пътуване“ — каза той.
— Какво лошо има в това? — озадачено попита Вирджиния. — Ти го изпрати за петстотин, нали?
— Вече иска да се връща — отвърна Вик, ритайки крака на масата.
— Естествено.
— Но той е от хората, които винаги правят сцени. Ще ми създаде лошо име. Ето защо се ограничих до пренасянето на зайци. Те не са ексцентрични. Скелетът на чичо Гуум може би няма да пристигне на Луната до една-две седмици. Ако Питч го изпрати обратно, ще мине поне месец, преди да можем да му възстановим костите.
— Междувременно, какво ще стане? — наивно попита Виджиния. — На закачалка ли ще го държат, като мокра риза?
— Междувременно се опитвам да го задържа на Луната — отвърна Вик, — но Питч казва, че той не иска да остане. Освен това ме предупреди, че ще напусне, ако не взема чичо Гуум обратно. Каза, че е алергичен на цигарен дим.
— Чичо Гуум е имал добра причина, за да използва твоето изобретение — каза Вирджиния. — А единствената причина, поради която изобщо прави нещо е за благото на „Гуумски станове“. И ако не искаш да умрем бедни, ще е добре бързо да го върнеш.
— Публичността сега ще съсипе работата на целия ми живот — възрази Вик. — Той ще остане на Луната.
Вирджиния се облегна назад и хладно го погледна. Тя наистина мразеше да подбива цената на Вик, но нейното гуумско съзнание усещаше, че предстои нещо от голяма важност, а чичо Гуум винаги знаеше какво е най-добро за „Гуумски станове“ и оттам за тяхното семейство. Тя се съсредоточи. Следващото й изречение просто трябваше да бъде правилно.
— Честно казано — промълви тя, — аз не мисля, че ще можеш да върнеш чичо Гуум. Машината е твърде сложна.
Думите имаха върху него забележителен ефект.
— Смяташ, че „Лесното пътуване“ е сложно? — попита той, зачервявайки бузи. — Цикълът е изключително прост.
Тя се намуси и се върна небрежно към своя вестник. Можеше да го чуе как започна да диша по-тежко.
— Даже идиот би могъл да го пусне в действие — каза той. — Фактът, че чичо Гуум сам се изпрати на Луната е доказателство за това.