— Моят чичо Гуум има диплома по тъкачество от първокласен университет и не може да бъде наречен идиот — отвърна спокойно тя.
— Дори ти можеш да задействаш „Лесното пътуване“ — каза той тропайки ядосано с чашката си. — Но няма да ти покажа как става.
— Благодаря ти, че ми спестяваш това главоболие, скъпи. Не разполагам с три пълни седмици, през които да не правя нищо — отвърна мило тя и започна да събира посудата.
Той щеше да й се сърди цял ден, но накрая нямаше да устои на предизвикателството. Вирджиния бе доволна, че Вик никога не бе карал курс по психология.
Вик и Вирджиния занесоха купата в офиса на чичо Гуум.
— Внимавайте — измърмори гласът от съда. — Гъделичкате ме.
Президентската секретарка госпожица Кронк погледна стреснато.
— Това звучи като…
— Той е — прекъсна я Вик, — но не разбирам какво може да направи без скелета си. Само ще бъде изхвърлен от компанията.
— Няма — каза Гуум. — Имам пълномощното на Мулен.
— Ами, бордът на директорите вече се е събрал — каза Вирджиния, вслушвайки се в гласовете, които идваха откъм двойната махагонова врата. — Чувам ги. Ще трябва някак да го внесем, за да може да гласува. Как да го направим?
— Надявам се че с господин Гуум всичко е наред каза тя излизайки иззад бюрото си. Мога ли да го погледна?
Вик повдигна капака на съда и тя погледна вътре.
— Ай! — възкликна госпожица Кронк и се свлече шумно на пода.
От прозрачното желе се образува глава.
— Някой да попречи на това проклето момиче да припадне! — нареди чичо Гуум. — И престанете да говорите за мене, като че ли не съм тук. Сега, пригответе ме за събранието.
— Бихме могли да те излеем върху масата — каза с иронична усмивка Вик, — но се боя, че твоите приятели няма да реагират адекватно. Те просто биха си изтеглили своите инвестиции от компанията.
— Той е прав — въздъхна Вирджиния. — Кътер ще те направи на пух и прах…
— Глупости — отсече чичо Гуум. — Те може да не ме приемат без моя скелет, но аз ще се снабдя с един. Ето защо исках да ме промъкнете през задната врата.
— Нека видим как си правиш скелет — подигра се Вик.
— Всеки глупак, който е учил биология в гимназията може да отговори на този въпрос — каза презрително чичо Гуум. — Има цяла поредица същества, които съществуват с външен скелет. Омарът, например.
— Ракообразните — промълви с благоговение Вирджиния.
— Ако разполагаш с време да си отгледаш черупка, тогава давай — каза Вик, свивайки рамена. — Но аз продължавам да твърдя, че е по-добре да почакаш до края на март, когато от Луната ще пристигне твоя собствен скелет и аз ще мога да ти възстановя костите, както нарича това Питч.
Но чичо Гуум образува една ръка, която протегна към вътрешния телефон.
— Дайте ми най-хубавия гуумски габардинен костюм в завода — нареди той. — А също така гуумски риза, връзка и ръкавици.
— Както знаете, ние трябваше до днес да приемем или отхвърлим поддоговора на „Триумфен текстил“ за производство на космически костюми — каза самодоволно Къстер. — Имам чувството, джентълмени, че говорим твърде много за качество и твърде малко за правене на пари. Надявам се това гласуване да е последно!
Глави кимаха в знак на съгласие, точно когато влезе чичо Гуум.
Наистина, той носеше шапка, а тежки очила, закриваха едно твърде полегато чело. Бе облечен в костюм, който изглеждаше леко издут и на ръцете си имаше ръкавици. Приличаше на човек прекарал инфаркт, но кой би могъл да оспори гневните сини очи и пурата?
— Джентълмени — каза той, — аз съм тук с пълномощното на братовчеда Мулен от Луната и ще гласувам срещу новия договор. Това слага край на събранието.
— Не съвсем, Гуум — каза Кътер, който отново беше станал. — Решихме, че ако успееш да се сдобиеш с това пълномощно, ние ще се оттеглим от компанията и мисля, че ти нямаш достатъчно капитал, за да продължиш сам. Ние не искаме много — само възможност да правим пари.
— И вие ще правите пари! — извика чичо Гуум. — „Триумфен текстил“ постепенно ще запада, защото космическите костюми, джентълмени, са вече история!
Те се взираха в странното му облекло и слушаха неговата безумна реч, сякаш разбираха, че е вече откачил.
Той им разказа за „Лесното пътуване“. Как човек би могъл да отиде до Луната за 8.14 долара и да носи гуумски габардинен костюм докато пристигне скелета му. Разказа им колко е интересно да нямаш скелет. Как все повече хора ще прекарват все по-голяма част от времето си във външни гуумски скелети, използвайки собствените си главно за възстановяване на кръвта и други биологични нужди само по няколко дни всеки месец. За да разкаже всичко това му бяха нужни осем минути, а през това време позвъниха от „Триумфен текстил“.