Кътер се изправи ликуващ.
— Очаквах съпротива Гуум, но не лудост — каза той. — Това бе най-безумната реч на годината! Боя се, че старческата сенилност ще опустоши „Гуумски станове“.
— Да допуснем, че мога да ви покажа човек, който е напълно щастлив без своя скелет — каза чичо Гуум. — Ще приемете ли това за доказателство, че човечеството заедно с „Гуумски станове“ навлиза в нова ера?
Кътер огледа усмихнат залата, подбуждайки съжалителните усмивки на останалите за бръщолевенето на стария глупак. Това бе срам за стареца, но той си го заслужаваше.
— Покажи ми, Гуум как изглежда твоя свръхчовек и аз първи ще си променя намерението — каза той. — Може би купа с желе? Не, Гуум, дойде ни до гуша от твоите сенилни фантазии…
Чичо Гуум свали шапката си.
… повече не искаме да страдаме от детинското ти въображение…
Чичо Гуум свали очилата, връзката и палтото.
… твоето е-его у-управлява к-к-компанията…
Чичо Гуум свали ризата си.
… ние повече н-не можем… п-п-п-повече н-н-не…
Чичо Гуум започна да си сваля панталоните.
… АААААААй! — завърши Кътер и припадна.
Чичо Гуум се изля с лекота върху масата, предлагайки грациозно три или четири ръце тук, огънче за пура там и потупвания по рамото, оставяйки следа от припадащи директори. Но той си спомни да намигне на портрета на своя баща върху стената. Може би старецът щеше да бъде доволен да узнае, че по своето време Реджиналд Гуум е направил нещо повече от измислянето на нов ревер.