— Пусни го — изкрещя Теа. — Аз съм тази, която те призова. — Тя се хвърли към Ерик и се опита да го освободи. Там, където пръстите й докоснаха неговите, тя усети леден хлад.
— Не, Теа! Пази се…
Нещото пусна Ерик, който се олюля. Тя видя как духът променя формата си, събира се и се насочва към нея.
— Теа! — Ерик я избута настрани. Студена въздушна струя профуча покрай тях.
Двамата паднаха на земята.
— Ерик, бягай — изпъшка Теа още преди да е станала. Опита се да го изблъска, докато се оглеждаше за духа. — Бягай! Махай се оттук! Джипът е запален, качвай се и карай. Ще ти се обадя по-късно.
— Да застанем гръб в гръб — каза Ерик задъхано. — Тя е невероятно бърза — добави той през зъби. — Знаеш, че няма да те изоставя.
— Това са неща между вещици, глупако — изръмжа тя, опряла гръб о него. — Не ми трябваш тук. Просто ще ми се пречкаш.
Беше добър опит. Теа дори успя да вложи нотки на омраза в гласа си. Но номерът не мина. Ерик се обърна, сграбчи я за раменете и изкрещя:
— Знаеш, че няма да си тръгна, така че не си губи времето.
В следващия момент той отново я изблъска настрани и студеният вятър бръсна бузата й, сковавайки ухото й.
— Съжалявам — каза Ерик. — Добре ли си?
Теа се обърна. Духът витаеше зад тях. Беше приел силуета на жена, сякаш оформена от пара, с едва загатнати очертания на ръцете и краката, но с дълга коса, която се вееше около нея.
— Нося нещата — промърмори Теа, приемайки факта, че Ерик никога няма да си тръгне без нея. — Нужни са ми няколко минути да направя заклинанието. Но ще трябва да се пазим от… — Тя се опита да проследи с поглед мятащата се коса на привидението, но не беше достатъчно бърза. Чу се нещо като плющене на камшик или електрическо пращене и в следващия момент косата на призрака беше около шията й.
Първо усети само студа. Нематериален досег като полъха на леден вятър. Но после духът стегна хватката си и като че ли придоби плът. Стори й се, че за гърлото й е залепен метал или тръба, пълна с леденостудена течност. Като че ли около нея се беше усукало пипалото на някакво извънземно създание, в чиито вени имаше лед вместо кръв. То я задушаваше.
Не можеше да си поеме въздух. Не можеше и да пъхне пръстите си под онова, което я душеше. Духът стискаше все по-силно, нараняваше я. Усещаше как очите й започват да изхвърчат навън.
— Хей, насам! — изкрещя Ерик. Той беше грабнал една горяща главня и танцуваше с нея около огъня като умопобъркан. — Виж ме, Сюзан! Ей сега ще изгоря малката ти сестричка! — Той притисна главнята в чучелото на Лусиен. Не в купчината дърва под нея, а в самата кукла. — Ето! Ето! Харесва ли ти това? — Ерик говореше на куклата, върху чиято черна роба се появи тлеещ кръг. — Признай, че си вещица!
Теа усети как нещо се плъзва покрай гърлото и в следващия момент беше свободна.
Опита се да предупреди Ерик с вик, но от гърлото й дойде единствено нещо подобно на грач. Той обаче вече се беше втурнал към другия край на кръга. Явно беше правил това през цялото време.
Беше й се изплъзвал отново и отново!
— Ерик, задръж я!
— Добре, но побързай. — Той се затича в другата посока.
Теа се застави да откъсне вниманието си от него. Раницата й беше на края на кръга, където я бе хвърлила. Грабна я и изсипа съдържанието й на земята.
Трябваше да направи всичко безпогрешно и по-бързо от всяко друго заклинание, което беше правила досега.
Дъбови листа, пепел. Тя ги хвърли в средата на огъня и после взе парченцата от квасия. Бяха леки и трябваше да пъхне ръката си почти в огъня, за да е сигурна, че ще паднат вътре. Магарешкият бодил беше на прах и го разпиля във въздуха. След това дойде ред на корена от мандрагора, който също отиде в пламъците. И тъкмо когато посягаше към шишенцето с магическата отвара, чу вика на Ерик:
— Теа, наведи се!
Тя не погледна нагоре, за да види каква е опасността. Мигновено се просна на земята и това я спаси. Покрай нея профуча леден вятър, който едва не издуха косата й в огъня.
— Сюзан! — крещеше Ерик. — Държа брат ти. Виж!
Сега и трите клади горяха и Ерик танцуваше между тях, мушкайки с главнята ту едното, ту другото чучело.
Теа дръпна тапата на шишенцето със зъби и го наклони над огъня. Една капка, две капки, три капки…