Отвъд тази врата.
Мерин кимна.
— Добре — тихо каза той.
Карас отвори вратата и едва не отскочи назад от талазите зловоние и леден студ. На един стол в ъгъла седеше прегърбен Карл, облечен с избеляло зелено ловджийско яке. Той погледна с надежда Карас, който насочи очи към леглото. Блестящите очи на демона се взираха към коридора зад него. Към Мерин.
Карас пристъпи до леглото откъм краката на демона, а Мерин, високи и строен, бавно се приближи отстрани, спря и наведе очи към омразата. В стаята се възцари напрегната тишина. Ригън хищно плъзна почернял език по подпухналите, напукани устни. Раздаде се шумолене на смачкан пергамент.
— Е, горделиво нищожество! — изграчи демоничният глас. — Най-сетне! Най-сетне дойде!
Старият свещеник вдигна ръка и направи кръстен знак над леглото, после към цялата стая. Обърна се и отвори шишенцето със светена вода.
— О, да! Свещената урина! — изрева демонът. — Спермата на светците!
Мерин вдигна шишенцето и лицето на демона пребледня от ярост, гласът му засъска:
— А, ще посмееш ли, копеле? Ще посмееш ли?
Мерин започна да го пръска със светена вода, а демонът вирна глава. Устата и мускулите на шията трепереха от злоба.
— Да, пръскай! Пръскай, Мерин! Пръскай, додето подгизнем! Удави ни! Удави ни в потта си! Твоята пот е свещена, свети Мерин! Направи сега чупка в кръста и пръдни облак тамян! Наведи се и покажи светия си задник, та да го обожаваме, Мерин! Да го целуваме! Да…
— Млъквай!
Думата удари като мълния. Карас рязко извърна глава и погледна с учудване Мерин, който бе впил повелителен взор в Ригън. И демонът млъкна. Гледаше втренчено Мерин.
Но очите му вече бяха неуверени. Боязливи. Примигваха плахо.
Мерин деловито затвори шишенцето и го върна на Карас. Психиатърът го прибра в джоба си, а старият свещеник коленичи до леглото, затвори очи и зашепна молитва.
— Отче наш… — започна той.
Ригън заплю Мерин в лицето и жълтеникавата храчка бавно плъзна надолу по бузата му.
— … Да дойде Твоето царство… — Все тъй с наведена глава, Мерин продължи молитвата, а ръката му извади от джоба кърпичка и без да бърза избърса храчката. — … и не въведи нас в изкушение… — тихо завърши той.
— Но избави ни от лукавия — добави Карас.
За момент той вдигна глава. Очите на Ригън се извъртяха назад, тъй че се виждаше само бялото. Карас усети смут. Усети как нещо замръзва в стаята. Приведе се над текста, за да последва молитвата на Мерин.
— Отче наш, Иисусе Христе, призовавам светото Ти име, смирено Те моля за милост, дай ми сили срещу този нечестив дух, който измъчва това Твое създание; в името на Христа Бога.
— Амин — отвърна Карас.
Мерин стана и продължи да се моли страстно.
— Господи, създателю и защитниче на рода человечески, смили се над рабинята Си Ригън Тереза Макнийл, попаднала в примките на вечния наш враг, изкусителя, който…
Карас чу, че Ригън изсъска и погледна към нея. Видя я да се надига с избелени очи; тя бавно клатеше глава като кобра и стрелкаше език през напуканите си устни. Отново го обзе същото безпокойство и той наведе глава над текста.
— Спаси рабинята Си — четеше Мерин от книгата.
— Която се уповава на Теб, Господи — отвърна Карас.
— Нека намери в Теб крепост, Боже…
— … против врага.
Докато Мерин продължаваше със следващия стих — „И нека няма власт врагът над нея“, — Карас чу как Шарън ахна зад него. Бързо се завъртя и я видя да се взира вцепенена в леглото. Озадачен, той погледна натам. И изтръпна.
Предната част на леглото, бавно се издигаше над пода!
Той не повярва на очите си. Десет сантиметра. Петнайсет. Трийсет. После започнаха да се издигат и задните крака.
— Gott in Himmel!11 — прошепна Карл с ужас.
Но Карас нито чу, нито го видя как се прекръства, докато задната част на леглото се изравняваше с предната.
Това не е истина, помисли си той.
Леглото се издигна с още трийсет сантиметра и увисна във въздуха, като се люшкаше лекичко, сякаш плаваше по застоялите води на зловонно езеро.
— Отче Карас!
Ригън се гърчеше и съскаше.
— Отче Карас!
Той се обърна. Мерин го погледна безметежно и кимна към дебелия том в ръцете му.
— Отговорът, ако обичаш, Деймиън.
Карас го гледаше с недоумяващи очи, без да осъзнава, че Шарън е избягала от стаята.
— И нека няма власт врагът над нея — тихо и уверено повтори Мерин.
Карас бързо надникна в книгата и с разтуптяно сърце прошепна отговора:
— И синът на неправдата да е безсилен зло да й стори.
— Господи, чуй молитвата ми — продължаваше Мерин.