Зловещите удари се засилваха, ставаха все по-бързи.
— … Заклевам те, древен змей…
И по-бързи…
— … в името на съдника на всички живи и мъртви, в името на твоя Творец, Творецът на битието…
Шарън изкрещя и притисна ушите си с длани. Пулсирането стана оглушително и изведнъж се ускори до ужасяващо темпо.
Пулсът на Ригън бе потресаващ. Удряше тъй бясно, че вече не можеше да се отброи. От другата страна на леглото Мерин спокойно протегна ръка и направи кръстен знак над покритите й с бълвоч гърди. Думите на молитвата му заглъхнаха сред тътена.
Изведнъж Карас усети как пулсът рязко спада и докато Мерин се молеше и правеше кръстния знак над челото на Ригън, кошмарното туптене секна.
— Господи на земята и в небесата, Господи над всички ангели и архангели…
Сега Карас чуваше молитвата, а пулсът спадаше… спадаше…
— Мерин, копеле горделиво! Отрепка! Ще загубиш! Тя ще умре! Прасето ще умре!
Блещукащата мъгла се разсея и демонът отново се нахвърли с ненавист върху Мерин.
— Развратен пуяк! Древен еретик, който дръзва да си въобразява, че един ден вселената ще стане Христос! Призовавам те, обърни се и ме погледни! Да, погледни ме, нищожество! — Демонът подскочи, заплю Мерин в лицето и изграчи:
— Ето, тъй господарят ти изцелява слепците!
— Боже, Създателю на битието… — Продължавайки да се моли, Мерин невъзмутимо извади кърпичката и се избърса.
— Последвай сега неговото учение, Мерин! Направи го! Пъхни свещената си патка в устата на свинчето и я пречисти, попий всичко с тая сбръчкана реликва и тя ще се изцели, свети Мерин! Да, чудо! Истинско…
— … избави рабинята Си…
— Лицемер! Пет пари не даваш за прасето! Не ти пука изобщо! Превърна я в състезание между нас!
— … смирено Те моля…
— Лъжец! Лъжливо копеле! Кажи ни къде ти е смирението, Мерин? В пустинята? В руините? В гробниците, където позорно избяга от ближните си? От страдащите и нищите духом! Как смееш да говориш с хората след това, благочестива гнидо?…
— … избави я…
— Твоят дом е гнездо на пуяци, Мерин! Мястото ти е да си сам със себе си! Върви на планинския връх и говори с единствения, когото признаваш!
Мерин продължава да се моли, без да обръща внимание на дивия порой от обиди.
— Жаден ли си, свети Мерин? Ето, давам ти нектар и амброзия, давам ти хляба насъщен на твоя Бог! — изграчи подигравателно демонът и от тялото на Ригън изригна диария. — Защото това е моето тяло! Хайде, освети го, свети Мерин!
Карас изтръпна от погнуса и направи усилие да се съсредоточи върху текста, докато Мерин четеше откъс от Евангелието от Лука:
… А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, които пасяха по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите…
— Уили, нося ти блага вест! — изграчи демонът.
Карас се озърна и видя Уили застинала до вратата с наръч чаршафи и хавлии.
— Нося ти вест за изкупление! — злорадо се изкиска гласът. — Елвира е жива! Тя е жива! Тя е…
Уили се втренчи потресена в него, а Карл се завъртя и извика:
— Не, Уили! Не!
— … наркоманка, Уили, непоправима…
— Уили, не слушай! — извика Карл.
— Да ти кажа ли къде живее?
— Не слушай! Не слушай!
Карл изтласка Уили навън.
— Иди да я навестиш за Празника на майката, Уили! Изненадай я! Иди…
Изведнъж демонът замълча и насочи поглед към Карас, които отново бе проверил пулса на Ригън и след като се увери, че е стабилен и може да понесе още една доза либриум, пристъпи към Шарън, за да й поръча да приготви инжекцията.
— Карас, искаш ли я? — изхили се демонът. — Твоя е! Да, конярската курва е твоя! Можеш да я яздиш както си искаш! Ами че тя всяка нощ си фантазира за теб, Карас! Да, за теб и за твоето дълго, дебело свещеническо парче!
Шарън се изчерви и извърна глава настрани, докато Карас й обясняваше, че могат да инжектират на Ригън още либриум.
— И компазинов разтвор, за в случай че пак повръща — добави той.
Шарън кимна и бързо се отдалечи. Докато минаваше с наведена глава край леглото, Ригън изграчи Пачавра!, после подскочи и я улучи в лицето с дълга струя повърнато. Преди Шарън да се опомни, на мястото на демона изникна Денингс и изпръхтя: