— Мислил ли си някога за смъртта? — попита Крис.
Денингс сбръчка чело.
— За смъртта ли каза?
— Да, за смъртта. Мислил ли си някога наистина за нея, Бърк? Какво означава? Ама наистина какво означава.
Тя си наля водка.
Леко раздразнен, Денингс заяви дрезгаво:
— Не, скъпа, не съм! Аз не мисля за това. Просто го правя. Но откъде, за Бога, ти хрумват подобни идеи?
Крис сви рамене и пусна кубче лед в чашата си.
— Не знам. Тази сутрин си мислех за нея. Е, всъщност не мислех; беше нещо като… като сън в мига на пробуждането и цялата се разтреперих, Бърк. Смисълът ме потресе. Нали разбираш, Бърк, краят, истинският ужасен край, сякаш никога дотогава не бях чувала за смъртта! — Тя се загледа настрани и поклати глава. — Ако знаеш как се изплаших! Имах чувството че падам от скапаната планета с двеста милиона километра в час. — Крис вдигна чашата към устните си. — Май ще я пийна чиста — промърмори тя и отпи.
— Глупости! — възрази презрително Денингс. — Смъртта е утеха.
Крис остави чашата.
— Не и за мен.
— Така е! Ще живееш и след смъртта чрез творчеството, чрез децата си.
— Дрън-дрън! Децата — това не съм аз.
— Да, слава Богу! И една си ми предостатъчна.
Крис се приведе напред с чаша в ръка и красивото й личице се обтегна угрижено.
— Не, Бърк, помисли само! Да не съществуваш! Да не съществуваш завинаги, завинаги…
— О, престани! Стига си хленчила, ами вземи да си домъкнеш божествените дълги крака на факултетското чаено парти другата седмица! Може свещениците да ти предложат утеха!
Бърк удари с чашата по плота.
— Дай по още едно.
— Знаеш ли, нямах представа, че пият.
— Ами като си глупава… — отсече грубо режисьорът.
Крис го погледна. Дали наближаваше точката на безвъзвратно пиянство? Или наистина го бе засегнала с нещо?
— Ходят ли на изповед? — попита тя.
— Кои?
— Свещениците.
— Откъде да ги знам? — избухна Бърк.
— Нали веднъж ми каза, че си учил за…
Денингс стовари длан върху плота.
— Къде ми е проклетото питие?
— Дали да не ти налея кафе?
— Не ставай зла, скъпа. Искам питие.
— Полага ти се кафе.
— Хайде де, пиленце. — Гласът на Денингс изведнъж стана мазен. — Само едно за из път.
— Твоето не е път, а цяла магистрала.
— Това беше грубо, скъпа. Наистина. Изобщо не е в твой стил. — Денингс се нацупи и бутна чашата си напред. — Милосърдието не е изчезнало — заяви той, — не, то се лее благо от небесата като сладък джин, тъй че недей да се инатиш. Само едно и ще си тръгна, обещавам.
— Честно?
— Честна дума, да пукна, ако излъжа!
Крис го огледа, поклати глава и посегна за бутилката джин.
— Да, тия свещеници… — каза разсеяно тя докато наливаше джина. — Може би трябва да поканя на гости двама-трима от тях.
— После не можеш се отърва — изръмжа Денингс. Очите му изведнъж се зачервиха, станаха още по-малки и всяко заприлича на отделен мъничък ад. — Всичките са скапани крадци! — Крис понечи да му налее и тоник, но Денингс раздразнено бутна бутилката. — Не, за Бога, чисто! Забрави ли? Третото винаги е чисто.
Той пресуши чашата на един дъх, остави я, сведе глава над нея и промърмори:
— Безсърдечна кучка!
Крис го огледа предпазливо. Да, на път е да се отреже. Тя побърза да смени темата и му разказа за предложението да режисира.
— Много добре — изсумтя Денингс, без да откъсва очи от дъното на чашата. — Браво.
— Честно казано, мъничко ме е страх.
Денингс моментално вдигна очи към нея и по лицето му се изписа бащинска нежност.
— Глупости! Разбираш ли, скъпа, най-трудното нещо в режисьорската работа е да се преструваш, че ти е адски трудно. Когато започнах, не разбирах и бъкел, а виж ме сега. Не е магия, мила моя, а само скапан тежък труд и постоянно разбиране, още от първия снимачен ден, че си хванал тигър за опашката.
— Да, знам, Бърк, но сега, когато е истина, когато ми направиха предложението, не знам дали бих могла да заснема дори как баба ми пресича улицата. Нали разбираш, с всички тия технически подробности.
— Я не изпадай в истерия. Тия глупости ги остави на редактора, оператора, сценариста. Намери си читави сътрудници и ти гарантирам, че с усмивка ще те носят на гръб. Най-важна е работата с актьорите и там ще си чудесна, душице; можеш не само да кажеш какво искаш от тях, но и да им покажеш.
Крис все още се съмняваше.
— И все пак…
— Какво?
— Ами техническата страна на нещата. Трябва някак да я разбирам.
— Че аз за какво съм? Питай стария си наставник.