Крис се усмихна закачливо.
— „Мамо, искам да го направя сама.“ Това ли беше? Не ти се играе с мен?
— Не, играе ми се. Само че капитан Хауди каза „Не“.
— Капитан кой?
— Капитан Хауди.
— Скъпа, кой е капитан Хауди?
— Ами нали разбираш… аз му задавам въпроси, той отговаря.
— Така ли?
— Много е мил.
Крис се опита да прикрие внезапната неясна, но остра тревога. Ригън много обичаше баща си, и все пак изобщо не реагира на развода. Ами ако тайно плачеше в стаята си? Крис се боеше, че дъщеря й потиска гнева и скръбта, но някой ден бентът може да рухне и емоциите да изригнат по някакъв непредвидим и пагубен начин. Крис подви устни. Фантазии за въображаем приятел. Струваше й се нездравословно. И защо точно „Хауди“? От Хауърд? Името на баща й? Звучеше почти еднакво.
— Как така не можа да измислиш име дори за едно глупаво птиче, а сега изведнъж ме смайваш с капитан Хауди? Защо го наричаш така, Ригс?
Ригън се изкиска.
— Защото така му е името, разбира се.
— Кой го каза?
— Ами… той.
— О, как не се сетих! И какво още ти казва?
— Разни работи.
— Какви работи?
Ригън сви рамене и се загледа настрани.
— Де да знам. Просто разни работи.
— Например?
Ригън пак се обърна към нея.
— Добре, ще ти покажа. Питай го нещо.
— Чудесна идея.
Ригън докосна с пръсти сърцевидната бежова дъсчица от пластмаса, здраво затвори очи и се съсредоточи.
— Капитан Хауди, мислиш ли, че майка ми е красива?
Пет секунди… десет…
— Капитан Хауди?
Никакво движение. Крис се изненада. Беше очаквала дъщеря й да мръдне дъската на позиция ДА. Какво е това, тревожно помисли тя. Неосъзната враждебност? Дали не ме обвинява за загубата на баща си? Какво е, наистина?
Ригън отвори очи и се навъси.
— Капитан Хауди, не си много любезен!
— Скъпа, може да спи.
— Мислиш ли?
— Мисля, че ти трябва да си лягаш.
— Стига де, мамо!
Крис се изправи.
— Идвай скъпа. Всички нагоре! Кажи лека нощ на капитан Хауди.
— Няма! Той е измамник — нацупи се Ригън.
Тя стана и последва майка си нагоре по стъпалата.
Крис я зави в леглото и седна на ръба.
— Мила, в неделя не работим. Искаш ли нещо да правим?
— Да, мамо. Какво?
Когато пристигнаха във Вашингтон, Крис се опита да й намери приятели за игри. Успя да открие само едно дванайсетгодишно момиче на име Джуди. Но сега семейството на Джуди бе отпътувало за великденските празници и Крис подозираше, че Ригън жадува за компания на връстници.
Крис сви рамене.
— Ами… знам ли? Каквото ни хрумне. Искаш ли да обиколим града и да зяпаме разни паметници? Хей, вишните са цъфнали, Ригс! Точно така, тая година подраниха. Искаш ли да ги видим?
— О, да, мамо.
— Разбрахме се. А утре вечер ще идем на кино, нали?
— Толкова те обичам!
Ригън метна ръце около нея, Крис я стисна в прегръдката си и прошепна:
— О, скъпа, и аз те обичам!
— Ако искаш, можеш да поканиш и господин Денингс.
Крис се отдръпна и я изгледа изпитателно.
— Господин Денингс ли?
— Да, мамо. Нямам нищо против.
Крис се засмя.
— Аз пък имам. Скъпа, защо да каня господин Денингс?
— Ами… ти го харесваш, нали?
— Да, така е. Ти не го ли харесваш?
Ригън извърна глава и не отговори. Майка й я огледа загрижено.
— Какво ти става, мъничето ми?
— Ще се омъжиш за него, нали, мамо?
Не беше въпрос, а унила констатация.
Крис избухна в смях.
— Милото ми! Не, разбира се! Какви ги говориш? Господин Денингс? Как ти хрумна?
— Но нали каза, че го харесваш.
— И пицата ми харесва, но не става за брак! Ригън, той ми е приятел, просто един смахнат стар добър приятел!
— Не го ли харесваш като татко?
— Обичам татко ти, скъпа. Винаги ще го обичам. Господин Денингс често идва при мен, защото се чувства самотен, това е всичко. Просто самотен и недодялан приятел.
— Аз пък чух…
— Какво си чула? От кого?
В очите на дъщеря й трепна съмнение; колебание; после небрежно вдигнати рамене.
— Не знам — въздъхна Ригън. — Просто си мислех.
— Да, но е глупаво. Забрави.
— Добре.
— Заспивай сега.
— Не ми се спи. Може ли да почета?
— Да, почети от новата книжка, която ти купих.
— Благодаря, мамо.
— Лека нощ, мъниче. Приятни сънища.
— Лека нощ.
Крис й прати въздушна целувка от прага, после затвори вратата и слезе към кабинета. Деца! Откъде им хрумват такива неща? Запита се дали Ригън не смята, че Денингс е причината за развода. Всъщност Хауърд го поиска. Дълги раздели. Уязвено самолюбие като съпруг на кинозвезда. Беше си намерил друга. Но Ригън знаеше само, че Крис е подала молбата за развод. О, я стига си се правила на домашен психоаналитик и се постарай да й отделяш повече време. Наистина!