— Сигурен ли си?
Той разпалено обясни, че хората обикновено прибързват да разпознаят психосоматичните заболявания, а забравят обратното: че болест на тялото често поражда привидно заболяване на ума.
— Какво би рекла — продължи той — ако, опазил ме Бог, беше мой лекар и ти кажех, че страдам от главоболие, кошмари, гадене, безсъница и размазано зрение; че редовно се вкисвам и се тревожа до смърт за работата си. Ще ме сметнеш ли за невротик?
— Намери кого да попиташ, Марк! Аз знам, че си невротик!
— Само че ти описах симптоми на тумор в мозъка, Крис. Провери тялото. Това е закон номер едно. После ще видим.
Крис веднага позвъни на терапевта и уговори час за следобед. Вече разполагаше с времето си. Снимките бяха приключили, поне за нея. Бърк Денингс продължаваше да наглежда работата на „втория екип“, който снимаше по-незначителни сцени, най-вече въздушни кадри от различни места на града, както и епизодите без участие на главните актьори. Той държеше всеки метър лента да бъде съвършен.
Кабинетът на лекаря беше в Арлингтън. Самюъл Клайн. Докато Ригън седеше начумерена в манипулационната, Клайн настани майка й в кабинета си и изслуша историята на заболяването. Тя му разказа всичко. Той слушаше, кимаше и си водеше подробни записки. Когато Крис спомена за клатенето на леглото, лекарят се намръщи недоверчиво, но Крис продължи:
— Марк смяташе за важно, че Ригън не се справя по математика. Защо?
— Имате предвид уроците?
— Да, уроците, но най-вече по математика. Какво означава това?
— Нека първо да я прегледам, госпожо Макнийл.
После той се извини и отиде да направи на Ригън пълен преглед, включително проби от урина и кръв. Урината беше за проверка на черния дроб и бъбреците; кръвта — за редица проверки: диабет, функции на тироидната жлеза, броене на червените кръвни телца за евентуална анемия и на левкоцитите за редки болести на кръвта.
Когато свърши, Клайн седна и поговори с Ригън, наблюдавайки поведението й, после се върна в кабинета и започна да пише рецепта.
— Изглежда, че има хиперкинетично нервно разстройство.
— Какво?
— Заболяване на нервите. Поне така смятаме. Все още не знаем как точно действа, но често се случва на тази възраст. Всички симптоми са налице: прекомерна активност, раздразнителност, проблеми с математиката.
— Да, математиката. Защо точно тя?
— Засегнато е съсредоточаването. — Клайн откъсна рецептата и я подаде на Крис.
— Това е рецепта за риталин.
— Какво?
— Метилфенидат.
— А, това ли било! — иронично подхвърли Крис.
— По десет милиграма два пъти дневно. Препоръчвам да е в осем часа сутринта и в два следобед.
— Какво представлява? Нещо за успокояване на нервите ли?
— Стимулант.
— Стимулант? Та тя и сега е напрегната като пружина!
— Състоянието й не е каквото изглежда — обясни Клайн. — Става дума за компенсация, свръхреакция на депресията.
— Депресия ли?
Клайн кимна.
— Депресия — повтори Крис и замислено се загледа настрани.
— Нали споменахте за баща й.
Крис вдигна очи към него.
— Смятате ли, че трябва да я отведа на психиатър?
— Не, не. Аз бих изчакал да видя ефекта от риталина. Наистина вярвам, че това е решението. Нека изчакаме две-три седмици.
— Значи смятате, че е от нервите?
— Така изглежда.
— Ами това, че ме лъже? Ще спре ли?
Отговорът му озадачи Крис. Клайн попита дали е чувала Ригън да ругае или да използва нецензурни думи.
— Странен въпрос. Не, никога.
Знаете ли, това е донякъде като лъжата — необичайно за нея, както казвате вие. Но при някои неврологични смущения може…
— Чакайте малко — прекъсна го Крис. — Откъде изобщо ви хрумна, че Ригън използва нецензурни думи. Или съм ви разбрала погрешно?
Клайн я изгледа с учудване, после предпазливо отвърна:
— Да, бих казал, че използва такива думи. Вие не знаехте ли?
— И все още не знам! Какво говорите?
— Ами… тя ми изръси цял наниз от бисери, докато я преглеждах, госпожо Макнийл.
— Шегувате ли се, докторе? Какви по-точно?
Клайн явно се притесни.
— Да речем, че речникът й е доста богат.
— Какъв, по-точно? Хайде, дайте ми пример!
Клайн мълчаливо сви рамене.
— Имате предвид „лайно“? Или „шибам“?
Клайн се поотпусна.
— Да, използваше тези думи — потвърди той.
— И какво друго каза? Говорете конкретно.
— Ами… конкретно, госпожо Макнийл, препоръча ми да си държа проклетите пръсти по-настрани от путката й.
Крис ахна.
— Такива думи ли използва?
— Не е чак толкова необичайно, госпожо Макнийл, и лично аз изобщо не бих се тревожил. Както казах, това е просто проява на синдрома.