— Ще снимаш ли друг филм тази година? — попита Бен.
Крис сви рамене.
— Не знам. Налага ли се?
— Да, мисля, че се налага.
Крис опря лакти в коленете си, хвана се е две ръце за главата и го погледна тъжно.
— Не може ли поне една хонда?
Той не отговори.
По-късно същата вечер Крис реши да прогони тревогите и да се заеме с подготовката за утрешните гости.
— Хайде да предложим шведска маса с индийска кухня — каза тя на Уили и Карл. — Можем да подредим всичко в дъното на всекидневната. Нали?
— Много добре, госпожо — отвърна веднага Карл.
— Ти как смяташ, Уили? Плодова салата за десерт?
— Да, превъзходно, госпожо — отговори Карл.
— Благодаря ти, Уили.
Беше поканила интересна и пъстра компания. Освен Бърк („Само не идвай пиян, по дяволите!“) и младия режисьор на втори екип, тя очакваше един сенатор (със съпругата), един астронавт от „Аполо“ (със съпругата), двама йезуити от Джорджтаун, неколцина съседи, Мери Джо Перин и Елън Клиъри.
Мери Джо Перин беше възпълна и застаряваща ясновидка от Вашингтон. Крис се запозна с нея на приема в Белия дом и я хареса невероятно. Бе очаквала да срещне строга и необщителна особа, но Мери Джо се оказа тъй весела, сърдечна и простодушна, че тя неволно възкликна: „О, та вие изобщо не сте каквато си мислех!“ Елън Клиъри беше секретарка в Държавния департамент; преди това работеше в московското посолство на САЩ и по време на турнето на Крис в Русия я отърва от доста неприятности, предизвикани най-вече от невъздържания език на червенокосата актриса. Крис си спомняше с благодарност за нея и когато дойде във Вашингтон, веднага й се обади.
— Хей, Шар, кои свещеници идват?
— Още не съм сигурна. Поканих ректора и декана, но мисля, че ректорът ще прати някой да го замести. Тази сутрин се чух със секретаря му. Казва, че довечера ректорът сигурно щял да бъде извън града.
— И кого ще изпрати? — попита Крис с предпазлив интерес.
— Чакай да видя. — Шарън разрови записките си. — Да, ето го. Неговият помощник, отец Джоузеф Дайър.
— О.
Крис изглеждаше разочарована.
— Къде е Ригс? — попита тя.
— Долу.
— Знаеш ли, може би ще е добре да си пренесеш пишещата машина долу. Нали разбираш, така ще можеш да я държиш под око докато работиш. Става ли? Не искам да остане толкова дълго сама.
— Добра идея.
— Добре, това ще е за друг път. Сега се прибирай, Шар. Медитирай. Поиграй си с коне.
След като приключи с подготовката и планирането, Крис откри, че отново се тревожи за Ригън. Опита се да гледа телевизия. Но не можеше да се съсредоточи. Мъчеха я безпокойни мисли. Имаше нещо необичайно в цялата къща. Странна тишина бе паднала навсякъде като тънък слой прах.
Към полунощ всички в къщата спяха.
Нямаше произшествия. Тази нощ.
4
Крис посрещна гостите, облечена в тревистозелен костюм с разкроени ръкави и клоширан панталон. Удобните обувки отразяваха надеждите й за вечерта.
Най-напред дойде знаменитата ясновидка Мери Джо Перин, заедно със сина си тийнейджър, Робърт, а последен пристигна руменият отец Дайър. Той беше младолик и дребен, с лукави очи зад очила със стоманени рамки. Още на прага той се извини за закъснението:
— Не можах да си намеря подходяща вратовръзка.
Крис се вгледа с недоумение в свещеническата му якичка, после избухна в смях. Депресията, която я мъчеше цял ден, започна да отминава.
Напитките си свършиха работата. Към десет без четвърт гостите се бяха пръснали на малки групички из цялата всекидневна и вечеряха на крак, увлечени в оживени разговори.
Крис си напълни чинията от топлия бюфет и се озърна за Мери Джо Перин. Зърна я на дивана до декана на йезуитите, отец Уогнър. Крис бе разменила няколко думи с него. Той имаше луничаво плешиво теме и любезни, сдържани маниери. Крис се приближи до дивана и седна с кръстосани крака на пода пред масичката за кафе. Ясновидката се изкиска на нещо.
— Хайде де, Мери Джо! — рече с усмивка деканът и си бодна парченце месо с къри.
— Да, хайде, Мери Джо! — подкрепи го и Крис.
— О, здравейте! Кърито е страхотно! — каза деканът.
— Не е ли много люто?
— Не, точно колкото трябва. Мери Джо ми разправяше, че имало и йезуит-медиум.
— А той не ми вярва! — разсмя се ясновидката.
— Не съвсем — поправи я деканът. — Казах, че е трудно да се повярва.
— Съвсем истински медиум ли? — попита Крис.
— Разбира се — потвърди Мери Джо. — Дори можел да левитира.
— О, аз го правя всяка сутрин — подметна йезуитът.
— Искаш да кажеш, че е правил спиритични сеанси? — обърна се Крис към Мери Джо.