— Разбира се — отговори тя. — Бил е много известен през деветнайсети век. Всъщност комай е единственият от онова време, когото не са обвинили в измама.
— Значи не е бил йезуит, както казах — отбеляза деканът.
— О, бил е, и то какъв! — разсмя се ясновидката. На двайсет и две години постъпил при йезуитите и обещал никога вече да не се занимава със спиритизъм, но те го изхвърлил от Франция — тя се разсмя още по-силно — веднага след като организирал сеанс в Тюйлери. Знаете ли какво направил? Насред сеанса казал на императрицата, че ще я докосне ръката на призрачно дете, чийто дух е на път да се материализира. Изведнъж някой запалил лампите — тя се разтресе от смях — и всички видели босия му крак върху ръката на императрицата! Представяте ли си?
Йезуитът се усмихна и остави чинията си на масичката.
— Да знаеш, че повече няма да ти опрощавам греховете, Мери Джо.
— Стига де, всяко семейство си има черна овца.
— Ние сме си изчерпали лимита за черни овце още с папите от рода Медичи.
— Знаете ли, веднъж ми се случи… — започна Крис.
Но деканът я прекъсна:
— С изповедите ли започваме?
Крис се усмихна.
— Не, аз не съм католичка.
— Йезуитите също не са — пошегува се Мери Джо.
— Клевети на доминиканците — възрази каза деканът, после се обърна към Крис. — Извинявайте, скъпа. Какво казвахте?
— Мисля, че веднъж видях един човек да левитира. В планините на Бутан.
Тя му разказа за случая.
— Смятате ли, че е възможно? — попита накрая Крис. — Кажете откровено.
— Кой знае? — йезуитът сви рамене. — Знае ли някой какво е гравитацията? Или дори материята.
— Искате ли да знаете моето мнение? — намеси се Мери Джо.
Деканът отговори на нея:
— Не, Мери Джо, аз съм дал обет за бедност.
— Аз също — промърмори печално Крис.
— Какво, какво — трепна деканът и се приведе напред.
— О, няма значение. Чакайте, исках да ви попитам за нещо. Знаете ли малката къщичка зад онази църква там? — Крис махна неопределено с ръка.
— „Света Троица“?
— Да, точно така. Какво става там?
— Провеждат черна меса — зловещо прошепна госпожа Перин.
— Черна какво?
— Черна меса.
— Какво е това?
— Тя се шегува — каза деканът.
— Да, знам — каза Крис, — но аз не съм много умна. Сериозно, какво е черна меса?
— Ами… в най-общи линии е пародия на католическата света литургия — обясни Деканът. — Свързана е с преклонението пред дявола.
— Божичко! Искате да кажете, че наистина има такива неща?
— Не мога да кажа със сигурност. Веднъж обаче чух, че според статистиката всяка година в Париж се провеждали петдесет хиляди черни меси.
— Как, в днешно време? — смая се Крис.
— Така разправят.
— Да, разбира се. И сведенията идват от тайните служби на йезуитите? — подкачи го госпожа Перин.
— Нищо подобно — възрази деканът. — Казват го вътрешните ми гласове.
Двете жени се разсмяха.
— Знаете ли — подхвърли Крис, — в Лос Анджелис се разправят страшно много истории за зловещи култове. Често се питам дали е вярно.
— Както вече казах, не мога да отговоря със сигурност — отвърна деканът. — Но ще ви кажа кой може да знае — отец Джо Дайър. Къде е Джо? — Деканът се озърна и посочи с ръка. — А, ето го там!
Свещеникът стоеше до бюфета с гръб към тях и си взимаше допълнително.
— Хей, Джо!
Младият свещеник се обърна с безизразно лице.
— Викате ли ме, господин декан?
Деканът му направи знак да се приближи.
— Само секунда — отговори Дайър и се завъртя да довърши атаката си срещу кърито и салатата.
— Прилича на леприкон сред другите свещеници — добродушно подхвърли деканът и отпи от виното си. — Миналата седмица в „Света Троица“ имаше два случая на оскверняване и Джо каза, че му напомняли нещо свързано с черната меса. Затова предполагам, че знае нещо по въпроса.
— Какво е станало в църквата? — попита Мери Джо Перин.
— О, прекалено е отвратително.
— Нищо, кажи. Вече сме приключили с вечерята.
— Не, моля ви — възрази деканът. — Наистина е прекалено.
— Хайде, кажи ни!
— Не можеш ли да ми прочетеш мислите, Мери Джо? — ехидно подметна деканът.
— Бих могла — усмихна се тя, — но се смятам за недостойна да вляза в такава светая светих!
— Историята е гнусна — предупреди ги деканът.
И той описа оскверняванията. В първия случай старият църковен иконом намерил купчинка човешки изпражнения върху покривалото на олтара, точно пред табернакула.
— Да, наистина отвратително — потръпна госпожа Перин.
— Е, второто е още по-лошо — каза деканът.
И той описа по доста заобиколен начин как в левия страничен олтар открили грамаден фалос от глина, залепен здраво за фигурата на Христос.