— Отвратихте ли се достатъчно? — завърши той.
Крис забеляза, че ясновидката е наистина потресена.
— О, стига толкова — каза тя. — Съжалявам, че попитах. Да сменим темата.
— Аз пък съм заинтригувана — каза Крис.
— Да, разбира се. Аз съм интригуваща личност — долетя глас иззад нея. Отец Дайър с препълнена чиния в ръцете се приведе над Крис и сериозно прошепна: — Вижте, изчакайте малко и пак ще дойда. Мисля, че ми се урежда нещо интересно с астронавта.
— Какво по-точно? — попита деканът.
Дайър го изгледа невъзмутимо иззад очилата си и отговори:
— Как ви звучи „първи мисионер на Луната“?
Всички освен Дайър избухнаха в смях. Той явно беше майстор на английския хумор.
— Идеален сте по размер — каза госпожа Перин. — Лесно ще ви наместят в капсулата.
— Не, не става дума за мен — възрази съвсем сериозно младият свещеник. — Уреждам го за Емъри — вметна той към декана, после пак се обърна към двете жени и обясни: — Това е нашият ректор по дисциплината в студентското градче. На Луната няма никого, а той точно това харесва. Много обича наоколо да царува тишина и покой.
И Дайър все тъй невъзмутимо се озърна към астронавта.
— Извинете ме — каза той и се отдалечи.
— Харесва ми — каза госпожа Перин.
— И на мен — кимна Крис, после се обърна към Декана. — Не ми казахте какво става в онази къщичка. Да не е някаква ужасна тайна? Кой е онзи свещеник, когото често забелязвам там? Мургав, прилича на боксьор. Сещате ли се?
Деканът кимна и наведе глава.
— Отец Карас — каза тихо той с лека тъга. Остави чашата си на масата и започна бавно да я върти. — Горкият, снощи го сполетя голямо нещастие.
— Какво? — попита Крис.
— Майка му е починала.
За момент Крис изпита необяснима скръб.
— Съжалявам — тихо промълви тя.
— Отрази му се много тежко — продължи йезуитът. — Тя живеела сама и вероятно е лежала мъртва няколко дни, преди да я открият.
— Ужасно — прошепна госпожа Перин.
— Кой я е намерил? — попита Крис и лекичко се навъси.
— Домоуправителят. Може би още дълго нямало да разберат, ако не били съседите… Оплакали се, че радиото й свири ден и нощ.
— Колко тъжно — тихо въздъхна Крис.
— Моля да ме извините, госпожо.
Крис вдигна очи към Карл. Той държеше поднос с ликьор и изящни аперитивни чаши.
— Остави ги тук, Карл; да, така е добре.
Крис обичаше да сервира сама ликьора на гостите. Смяташе, че това добавя интимност и чар на вечерта.
— Добре. Нека започнем от вас — каза тя на декана и госпожа Перин.
Обслужи ги, след това обиколи всекидневната да приеме поръчките и лично да поднесе питиета на гостите. Докато приключи, групичките събеседващи бяха променили състава си с изключение на Дайър и астронавта, които сякаш ставаха все по-близки.
— Всъщност не съм свещеник — дочу тя гласа на Дайър. Той бе сложил ръка върху разтърсваното от смях рамо на астронавта. — Просто съм един страшно напредничав равин.
Малко по-късно Крис си говореше с Елън Клиъри за Москва, когато чу откъм кухнята да долита един познат рязък и гневен глас.
Боже мой! Бърк!
Той обсипваше някого с нецензурни ругатни.
Крис се извини и побърза към кухнята, където Денингс яростно ругаеше Карл, а Шарън безуспешно се мъчеше да го успокои.
— Бърк! — извика Крис. — Престани!
Режисьорът не й обърна внимание и продължи да беснее. По ъгълчетата на устните му бе избила пяна. Карл се подпираше на мивката със скръстени ръце и стоическа физиономия, гледайки Денингс право в очите.
— Карл! — кресна Крис. — Би ли излязъл? Махай се! Не виждаш ли в какво състояние е?
Но швейцарецът не помръдна, докато Крис не го избута към вратата.
— Нацистко прасе! — извика след него Денингс, после любезно погледна Крис, потърка длани и кротко попита:
— Какво има за десерт?
Ужасената Крис се хвана за главата.
— Десерт ли?
— Ами гладен съм! — изхленчи капризно Денингс.
Крис се обърна към Шарън.
— Нахрани го! Трябва да сложа Ригън да си легне. И за Бога, Бърк, дръж се прилично! Там има свещеници!
Бърк сбръчка чело и в очите му изведнъж пламна неподправен интерес.
— О, и ти ли ги забеляза? — попита той съвсем откровено.
Крис вирна глава към тавана, изпъшка „Не мога повече!“ и с решителна стъпка напусна кухнята.
Слезе в детската стая, където дъщеря й бе прекарала целия ден, и я завари да си играе с дъската за спиритични сеанси. Изглеждаше потисната, разсеяна и откъсната от света. Е, поне не е агресивна, помисли Крис и с надеждата да я разведри отведе Ригън във всекидневната да я представи на гостите.