— Е, млада госпожо, какво да ви предложим? — попита той.
— Днес правим концерт по желание на слушателите.
Крис се разсмя заедно с другите около пианото.
— Бих искала да узная какво представлява черната меса — каза тя. — Отец Уогнър каза, че сте експерт в тази област.
Заинтригувани, гостите около пианото замълчаха.
— Всъщност не — възрази Дайър и набързо изсвири някаква простичка мелодия. — Как се сетихте точно за черната меса?
— Ами… преди малко разговаряхме за… за случката в „Света Троица“ и…
— А, имате предвид оскверняването! — прекъсна я Дайър.
— Хей, някой ще ме светне ли за какво става дума? — намеси се астронавтът. — Нищо не разбрах.
— Аз също — каза Елън Клиъри.
Дайър вдигна ръце от клавишите и огледа гостите около себе си.
— Църквата, която се намира на тази улица, беше осквернена обясни той.
— Как по-точно? — заинтересува се астронавтът.
— Не задълбавайте — посъветва го отец Дайър. — Нека просто си кажем, че беше отвратително и да спрем дотук.
— Отец Уогнър казва, че според вас това напомняло черна меса — настоя Крис, — и аз се зачудих какво представлява тя.
— Всъщност и аз не знам чак толкова — възрази свещеникът. — Каквото знам, чул съм го от един друг йезуит — отец Карас, той е нашият специалист в тази област.
Крис наостри уши.
— Да не е онзи мургав свещеник от „Света Троица“?
— Познавате ли го? — изненада се Дайър.
— Не, само чух да споменават за него.
— Е, мисля, че дори е писал нещо по темата. Разбира се, само от гледна точка на психиатрията.
— Искате да кажете, че той е психиатър? — изненада се Крис.
— Ами разбира се. Извинявайте, мислех, че знаете.
— Ще ми каже ли най-после някой за какво става дума? — попита нетърпеливо астронавтът. — Какво се върши по време на черна меса?
Дайър сви рамене.
— Нека да го наречем извращения. Неприлични неща. Богохулства. Грозна пародия на Светата литургия, където вместо на Бога се покланят на дявола и понякога извършват човешки жертвоприношения.
Елън Клиъри се усмихна с усилие, поклати глава и се отдалечи, като подхвърли през рамо:
— За мен е прекалено зловещо.
Крис не й обърна внимание.
— Но откъде знаете? — попита тя младия йезуит. — Ако наистина има черна меса, кой би разказал за нея?
— Мисля — каза Дайър, — че повечето подробности идват от хора, които са били заловени и са си признали.
— Я стига — намеси се деканът, който незабелязано бе застанал до тях. — На тия признания не може да се вярва, Джо. Изтръгнати са с мъчения.
— Някои са си признавали и без бой — отвърна невъзмутимо Дайър.
Шегата бе посрещната с нервен смях. Деканът погледна часовника си.
— Е, аз трябва да тръгвам — каза той на Крис. — В шест сутринта имам литургия в параклиса Далгрен.
— Аз пък мисля да направя литургия със съпровод на банджо — пошегува се Дайър. В следващия миг той се загледа някъде зад Крис и лицето му изведнъж помръкна. — Мисля, че имаме гостенка, госпожо Макнийл.
Крис се озърна и ахна. Ригън, само по нощница, уринираше на килима. Детето бе вторачило мъртвешки поглед в астронавта и изрече с безжизнен глас:
— Ще умреш там, горе.
— Детето ми! — възкликна Крис и се втурна към дъщеря си.
— О, Ригс, скъпа! Ела, миличка! Ела! Да се качим горе!
Тя хвана ръката на Ригън и докато я извеждаше, хвърли поглед през рамо към пребледнелия астронавт.
— Много се извинявам! — изрече тя с треперещ глас. — Детето е болно, сигурно ходи насън! Не разбира какво говори!
Чу как Дайър подхвърли на някого:
— Май ще е най-добре да си вървим.
— Не, не, останете! — възрази Крис. — Няма нищо! Връщам се след минутка!
На минаване край кухнята тя заръча на Уили да почисти веднага петното върху килима. После отведе Ригън в банята на горния етаж, изми я и й облече чиста нощница.
— Миличка, защо каза онова? — попита тя на няколко пъти, но Ригън сякаш не я разбираше и с премрежени очи мънкаше несвързани думи.
Крис я настани в леглото и Ригън сякаш веднага заспа. Крис изчака, слушайки дишането и, после тихо излезе от стаята.
В подножието на стълбището видя Шарън и младия режисьор на втори екип да извеждат Денингс от кабинета. Бяха поръчали такси и щяха да го придружат до хотела.
— Не бързайте! — извика след тях Крис докато излизаха, преметнали ръцете на Денингс през раменете си.
За момент Бърк се поопомни, промърмори „Майната ви!“ и изчезна в мъглата към чакащото такси.
Крис се върна във всекидневната, където гостите, които още не си бяха тръгнали, изказаха съчувствието си след като им разказа накратко за заболяването на Ригън. Когато спомена за тропането и други „опити за привличане на внимание“, тя забеляза, че ясновидката я гледа напрегнато. По някое време Крис се озърна към нея, очаквайки коментар, но госпожа Перин мълчеше.