— Често ли ходи насън? — попита Дайър.
— Не, тази вечер й е за пръв път. Или поне за пръв път го забелязвам, тъй че вероятно е от пристъпа на хиперактивност. Не смятате ли?
— О, не бих могъл да преценя — отговори свещеникът. — Чувал съм, че ходенето насън се случва доста често през пубертета, само че… — Той сви рамене и не довърши. — Не знам. По-добре питайте лекаря си.
През останалата част от разговора госпожа Перин седеше мълчаливо и гледаше танца на пламъците в камината; Крис забеляза, че също тъй потиснат е и астронавтът, който се взираше в чашата си и само от време на време демонстрираше интерес с някоя кратка дума или жест. Тази година той трябваше да лети до Луната.
— Е, аз наистина трябва да се подготвя за литургията — заяви деканът.
Това предизвика масово напускане. Всички станаха и благодариха за приятната вечер.
На излизане отец Дайър хвана Крис за ръката, погледна я откровено в очите и попита:
— Мислите ли, че в някой от филмите ви ще се намери роля за един много нисък свещеник, който умее да свири на пиано?
— Е, ако няма — засмя се Крис, — ще заръчам да напишат специално за вас, отче!
И от сърце му пожела лека нощ.
Последна си тръгна Мери Джо Перин със сина си. Крис ги задържа да си побъбрят на вратата. Имаше чувството, че ясновидката иска да каже нещо, но се колебае. За да я задържи още малко, Крис попита какво мисли за игрите на Ригън с дъската за спиритични сеанси и увлечението й по въображаемия капитан Хауди.
— Смяташ ли, че може да й навреди?
Очакваше снизходителен и небрежен отговор за детските лудории, затова бе изненадана, когато Мери Джо се намръщи и наведе очи към прага. Позамисли се и без да вдига глава прекрачи навън при сина си, който я чакаше на площадката.
Когато най-сетне погледна Крис, очите й тънеха в сянка.
— Лично аз бих й я взела — тихо каза тя. После подаде на сина си ключовете за колата. — Боби, включи двигателя да загрее. Студено е.
Момчето взе ключовете, каза свенливо на Крис, че е неин голям почитател и бързо се отдалечи към един стар и разнебитен форд мустанг, паркиран до тротоара.
Очите на майка му все още се криеха в сянка.
— Не знам какво мислиш за мен — изрече тя тихо и бавно. — Много хора ме свързват със спиритизма. Но не е така. Да, мисля, че имам дарба, но не е окултна. Всъщност на мен ми се струва съвсем естествена. Като католичка вярвам, че ние живеем в два свята едновременно. Този, който осъзнаваме, е във времето, но понякога чудаци като мен зърват другия свят, а той, според мен, е във вечността, където времето не съществува — там миналото и бъдещето се сливат с настоящето. Затова когато ми се случи да усетя потръпване откъм онзи друг свят, вярвам, че виждам бъдещето. Кой знае… Може би всъщност не е така. — Тя сви рамене. — Е, все едно. Но окултното… — Тя помълча, подбирайки внимателно думите. — Окултното е нещо съвсем различно. Лично аз не посягам натам. Според мен тия игри могат да бъдат опасни. Включително и с дъската за спиритични сеанси.
Досега Крис бе смятала госпожа Перин за извънредно благоразумна жена. И все пак нещо у нея й вдъхваше зловещо предчувствие. Опита се да го прогони.
— Хайде де, Мери Джо — отвърна с усмивка Крис. — Не знаеш ли как действа дъската за спиритични сеанси? Тя просто се влияе от подсъзнателните импулси.
— Да, най-вероятно — съгласи се госпожа Перин. — Може би. Може всичко да е самовнушение. Но неведнъж съм чувала, че сеансите с тази дъска — всички сеанси, Крис — сякаш намекват за отваряне на някаква врата. О, знам, че не вярваш в духовния свят. Аз обаче вярвам. И ако съм права, може би мостът между двата свята е точно това, което спомена току-що — подсъзнанието. Знам само, че сякаш се случват разни неща. И, скъпа моя, лудниците по цял свят са пълни с хора, които непредпазливо са посягали към окултното.
— Стига де. Шегуваш се, Мери Джо, нали?
Мълчание. После тихият, монотонен глас отново прозвуча в мрака:
— Крис, през 1921 г. в Бавария живяло едно семейство. Не помня името, но били единайсет човека. Можеш да провериш в старите вестници. Малко след един опит за сеанс те се побъркали. Всички наведнъж. Всичките единайсет. В безумието си взели да палят каквото им падне под ръка. След като изгорили всички мебели, захванали се с тримесечното бебе на една от по-малките дъщери. Тогава съседите разбили вратата и им попречили. Цялото семейство — завърши тя — било прибрано в лудница.
— О, Боже! — ахна Крис като си спомни за капитан Хауди, който сега придобиваше зловещ смисъл.