Докторът кимна замислено.
— Да, разбирам. Нещо друго? Да вижда разни неща? Да усеща миризми?
— Да, миризми — спомни си Крис. — Все се оплаква, че в спалнята й мирише на нещо лошо.
— Като на изгоряло?
— Точно така! — възкликна Крис. — Как познахте?
— Понякога това е симптом за определено нарушение в електрохимичната дейност на мозъка. При вашата дъщеря това трябва да е в темпоралния лоб, ето тук. — Клайн посочи предната част на черепа си. — Тук горе, в предния дял на мозъка. Случва се рядко, но предизвиква странни халюцинации, обикновено преди пристъп. Навярно затова толкова често го бъркат с шизофрения; но не е шизофрения — предизвиква го увреждане на темпоралния лоб. И тъй като тестът не беше убедителен, мисля, че сега трябва да направим ЕЕГ — електроенцефалограма. Тя ще ни покаже схемата на мозъчните вълни. Обикновено това е доста сигурна проверка за всякакви отклонения.
— Но вие смятате, че е това, нали? Челният дял на мозъка?
— Тя проявява всички признаци на синдрома, госпожо Макнийл. Например немарливост, агресия, социално неприемливо поведение и автоматизъм; и разбира се, пристъпите, които разтърсват леглото. Обикновено следва подмокряне, повръщане или и двете заедно, а после много дълбок сън.
— Още сега ли искате да я изследвате? — попита Крис.
— Да, мисля, че трябва да го направим незабавно, но се налага да я упоим. Ако се раздвижи или трепне, това ще провали резултатите, тъй че разрешавате ли да й инжектирам… да речем, двайсет и пет милиграма либриум?
— Господи, направете каквото трябва — отвърна потресената Крис.
Тя го придружи в стаята за прегледи. Като видя лекаря да приготвя спринцовката, Ригън закрещя и избълва порой от ругатни.
— Скъпа, това ще ти помогне! — каза Крис умолително. Тя стисна здраво Ригън докато Клайн биеше инжекцията.
— След малко се връщам — каза лекарят.
И докато сестрата докарваше енцефалографа, той излезе да се погрижи за друг пациент. Когато се завърна след малко, либриумът още не беше подействал. Това го изненада.
— Дозата беше силна — каза той на Крис.
Инжектира още двайсет и пет милиграма; излезе; върна се. Този път завари Ригън укротена и закрепи електроди по черепа на детето.
— Слагаме по четири от двете страни — обясни той на Крис.
— Това ни позволява да получим данни за мозъчните вълни от лявото и дясното полукълбо на мозъка, а после да ги сравним. Защо? Отклоненията могат да бъдат показателни. Имах например един пациент, който страдаше от халюцинации. Чуваше и виждаше несъществуващи неща. Открих несъответствия при сравняването на мозъчните вълни от лявото и дясното полукълбо, и установих, че всъщност човекът халюцинира само с едната половина на мозъка.
— Невероятно! — възкликна Крис.
— Така е. Лявото ухо и лявото око действаха нормално; само дясната половина имаше видения и слухови халюцинации. Е, добре, да видим сега. — Клайн се обърна към енцефалографа и посочи вълните, пробягващи по светещия екран. — Това е дейността на двете полукълба — обясни той. — В момента търся пикове — Клайн рязко размаха пръст нагоре-надолу, — особено вълни с много голяма амплитуда. Ако ги има, значи наистина е темпоралният лоб.
Той внимателно се вгледа в кривите линии на екрана, но не откри нито нарушения на ритъма, нито пикове или повишена активност. А когато превключи на паралелни данни, резултатите пак се оказаха отрицателни. Клайн се намръщи. Не можеше да разбере. Повтори процедурата.
Никаква промяна.
Клайн повика сестрата да наглежда Ригън и се върна с майка й в кабинета. Крис седна и попита:
— Е, какво става с нея?
Клайн замислено скръсти ръце и седна на ръба на бюрото.
— Енцефалограмата можеше да потвърди моето предположение — каза той. — Но липсата на аритмия не го отхвърля напълно. Може да е хистерия, но поведението преди и след пристъпите е прекалено типично.
Крис се намръщи.
— Докторе, вие непрекъснато повтаряте „пристъпи“, „гърчове“. Как точно се нарича тази болест?
— Не е болест — мрачно и тихо отвърна докторът.
— Добре де, как го наричате? Имам предвид медицинския термин.
— Нарича се епилепсия.
— Мили Боже!
— Не се притеснявайте толкова — успокои я Клайн. — Разбирам, че както при повечето хора, представата ви за епилепсията е преувеличена и най-вероятно съдържа голяма доза безпочвени митове и фантазии.
— Не е ли наследствено?
— Това е един от митовете — отговори спокойно Клайн. — Или поне повечето лекари смятат така. Вижте, на практика всеки човек може да изпадне в гърч. Повечето от нас обаче се раждат с висок праг на устойчивост към гърчове; други имат по-нисък; тъй че разликата между вас и един епилептик е само количествена. Това е. Въпрос на степен. И не е болест.