— А какво е тогава. Някаква гадна халюцинация?
— Нарушение — нарушение, което подлежи на контрол. И има огромен брой разновидности, госпожо Макнийл. Да речем, че вие седите пред мен и за момент изключвате, пропускате няколко думи. Това е един вид епилепсия. Истински епилептичен припадък.
— Да, но с Ригън е съвсем друго, докторе. Не вярвам. И как тъй се прояви изведнъж?
— Вижте, права сте. Все още не знаем точно какво й е. Съгласен съм, че може да имате право; нищо чудно да е психосоматично. Но се съмнявам. И за да отговоря на въпроса ви, редица промени във функциите на мозъка могат да предизвикат епилептичен припадък: тревога, умора, емоционален стрес, дори определена музикална нота. Имах един пациент, който получаваше припадъци само в автобуса, на една спирка от дома си. Накрая установихме какво предизвиква пристъпите — ограда от бели летви, отразена в стъклото на автобуса. По друго време на деня или при друга скорост на автобуса не би имал припадък. Той страдаше от поражение на мозъка, предизвикано от някаква детска болест. В случая с дъщеря ви поражението трябва да е в предната част — в темпоралния лоб — и когато го засегне импулс с определена дължина на вълната и периодичност, то предизвиква вълна от ненормални реакции. Разбирате ли?
— Щом така казвате — въздъхна унило Крис. — Но право да си кажа, докторе, не разбирам как тъй изведнъж се промени цялата й личност.
— Това е извънредно често при увреждане на темпоралния лоб и може да трае с дни, дори седмици. Нерядко срещаме агресивно, дори престъпно поведение. Всъщност промяната е тъй коренна, че преди двеста или триста години хората с увреждания на темпоралния лоб са били смятани за обладани от дявола.
— Какво?
— Смятали са, че в тях се вселява демон. Нещо като суеверна представа за раздвоение на личността.
Крис затвори очи и отпусна чело върху юмрука си.
— Слушайте, няма ли да ми кажете нещо добро? — прошепна дрезгаво тя.
— Не се стряскайте. Ако мозъчно увреждане, в известен смисъл детето има късмет. Необходимо е само да премахнем причината.
— Чудесно, няма що!
— Може и да е само натиск върху мозъка. Вижте, бих искал да направим рентгенови снимки на черепа.
В тази сграда имаме добър специалист и може би ще го уговоря да ви приеме веднага. Да му се обадя ли?
— По дяволите… Добре, да го направим.
Клайн се обади по телефона и уреди нещата. Казаха му, че ще я приемат незабавно. Той остави слушалката и започна да пише рецепта.
— Стая 21 на трети етаж. Ще ви се обадя пак утре или в четвъртък. Бих искал да се консултирам с още един невролог. Междувременно спрете риталина. Нека опитаме с либриум за известно време.
Той откъсна рецептата и я подаде на Крис.
— Препоръчвам ви да стоите близо до дъщеря си, госпожо Макнийл. Когато изпада в транс, ако случаят е такъв, може да се нарани. Вашата спалня близо ли е до нейната?
— Да.
— Много добре. На партера?
— Не, на втория етаж.
— Има ли големи прозорци?
— Един. Защо?
— Затваряйте го добре, ако се наложи — заключете го. В състояние на транс тя може да падне навън. Имах един…
— … пациент — довърши Крис с уморена и крива усмивка.
Клайн се усмихна.
— Да, май доста ги имам, нали?
— Не ви липсват. — Крис подпря брадичката си с юмрук и замислено се приведе напред. — Знаете ли, току-що ми хрумна нещо.
— Какво?
— Ами вие казахте, че след пристъпа тя трябва веднага да заспи дълбоко. Като в събота вечер. Нали така казахте?
— Да — кимна Клайн. — Така казах.
— Как тогава да си обясним, че когато се оплаква от разтърсване на леглото, дъщеря ми е винаги будна?
— Не ми го казахте.
— Но е така. И Ригън изглеждаше много добре. Просто дойде в моята стая и ме помоли да легне при мен.
— Подмокри ли се? Позиви за повръщане?
Крис поклати глава.
— Беше добре.
Клайн се замисли и леко захапа устна.
— Първо да видим рентгеновите снимки — каза накрая той.
Изтощена и замаяна, Крис отведе Ригън до рентгеновия кабинет и остана до нея, докато правеха снимките. После я отведе у дома. След втората инжекция Ригън беше необичайно мълчалива и Крис се опита да я развесели.
— Искаш ли да си поиграем на „Монополи“ или нещо друго, миличка?
Ригън леко поклати глава и впери в майка си мътен поглед, сякаш я виждаше от безкрайна далечина.
— Много ми се спи — каза тя. Гласът бе също тъй сънен, както очите. После Ригън се завъртя и тръгна нагоре към спалнята.
Крис я проследи с тревожен поглед и си помисли: Трябва да е от либриума. След малко въздъхна и влезе в кухнята. Наля си чаша кафе и седна на масата срещу Шарън.