— Как мина? — попита Шарън.
— Божичко!
Крис хвърли рецептата на масата.
— Обади се до аптеката да ни доставят това — каза тя и обясни на Шарън какво е узнала от доктора. — Ако съм заета или ме няма, ще я държиш под око, нали, Шар? Клайн ми каза… — Тя трепна. — Чакай, сетих се нещо.
Крис стана от масата и се качи в спалнята на Ригън. Завари я дълбоко заспала под завивките. Крис отиде до прозореца, затегна здраво резето и надникна навън. Под прозореца беше стръмното стълбище, слизащо към далечната улица M.
Да, най-добре да потърся веднага ключар.
Крис се върна в кухнята и добави тази задача към списъка на Шарън, после заръча на Уили какво да приготви за вечеря и поговори по телефона с агента си за филма, който искаха да режисира.
— Как ти се стори сценарият? — попита той.
— Страхотен е, Ед. Да го направим. Кога започваме?
— Твоята част е през юли, така че трябва веднага да се заемеш с подготовката.
— Искаш да кажеш още сега?
— Точно така. Това не е роля, Крис. Ти ръководиш цялата дейност. Трябва да работиш с декоратора, отговорника по костюмите, гримьора, продуцента. Трябва да избереш оператор, монтажист и да съставиш план за снимките. Стига, Крис, и сама знаеш как става.
— По дяволите! — изпъшка отчаяно Крис.
— Проблеми ли имаш?
— Да, имам, Ед. Ригън е много, много болна.
— Хей, искрено съжалявам.
— Благодаря.
— Крис, какво й е?
— Още не са наясно. Чакаме резултатите от изследванията. Слушай, Ед, не мога да я изоставя.
— Кой казва, че трябва да я изоставиш?
— Не, ти не разбираш, Ед. Аз трябва да бъда у дома, с нея. Тя се нуждае от грижи. Виж, просто не мога да го обясня, Ед, много е сложно. Защо да не поизчакаме?
— Не можем. Искат да пуснат филма за Коледа, Крис, и мисля, че в момента са на педали.
— За Бога, Ед, все могат да изчакат две седмици! Влез ми в положението!
— Виж какво, първо ми проглуши ушите, че искаш да режисираш, а сега изведнъж…
— Да, знам. Знам. Да, искам го, Ед, страшно го искам, но просто трябва да им кажеш, че се нуждая от малко време.
— А ако им кажа, ще се издъним. Това е моето лично мнение. Виж, те така или иначе не държат на теб, сама знаеш. Правят го заради Мур и според мен ако сега му се обадят и кажат: тя още не знае дали наистина й се иска, той ще се отдръпне. Слушай, прави каквото искаш. Не ме интересува. В цялата работа няма големи пари, освен ако филмът стане хит. Но ако питаш мен, ще ти кажа: помоля ли за отсрочка, със сигурност ще се издъним. Е, какво да им кажа?
Крис въздъхна.
— О, Боже!
— Знам, че не е лесно.
— Не е. Добре, слушай, Ед, може би ако… — Крис се замисли. После поклати глава. — Остави, Ед. Просто трябва да изчакат. Нищо друго не мога да сторя.
Ти си решаваш.
Обади ми се какво са решили.
Разбира се. И още веднъж, съжалявам за дъщеря ти.
Благодаря, Ед.
— И умната.
— Ти също.
Дълбоко потисната, Крис остави слушалката, запали цигара и подхвърли на Шарън:
— Между другото, обади се Хауърд. Казах ли ти?
— О, кога? Каза ли му за Ригън?
— Да, помолих го да дойде при нея.
— Ще дойде ли?
— Не знам. Едва ли — отговори Крис.
— Би било редно да си направи труда.
— Да, знам — въздъхна Крис. — Но трябва да разбереш и неговите задръжки, Шар.
— В смисъл?
— Цялата тая история със „съпругът на госпожа Крис Макнийл“! А и Ригс усложни нещата. Щом тя се появи, за него не остана място. Вечно аз и Ригс по кориците на списанията, в рекламите — майка и дъщеря като феи-близначки — тя мрачно изтръска пепелта. — Майната му, кой знае? Всичко е пълна каша. Но е трудно да поддържам отношения с него, Шар. Просто не съм в състояние. — Тя посегна към книгата до лакътя на Шарън. — Какво четеш?
— О, забравих. Това е за теб. Госпожа Перин намина и я остави.
— Била е тук?
— Да, сутринта. Съжаляваше, че не те завари. Имала пътуване извън града, но щяла да ти се обади, щом се прибере.
Крис кимна и погледна заглавието: „Изследване на култа към дявола и свързани с него окултни явления.“ Тя отвори книгата и намери вътре ръкописна бележка:
Скъпа Крис,
Случайно минах през книжарницата към библиотеката на Джорджтаунския университет и избрах тази книга за теб. Има някои глави за черната меса, но си струва да прочетеш всичко; мисля, че другите глави ще ти се сторят особено интересни. До скоро.
— Очарователна жена! — каза Крис.
— Да, така е.
Крис прелисти страниците.
— Е, какво мислиш за черните меси? Страховити ли са?
— Не знам — отговори Шарън. — Не съм я чела. — Твоят наставник ли те посъветва така?
Шарън се протегна.
— О, тия неща ме отегчават.
— Тъй ли? Къде отидоха религиозните ти увлечения?
— Не се занасяй.
Крис побутна книгата към Шарън.
— Прочети я и ми разкажи.
— Та да ме мъчат кошмари?
— За какво мислиш, че ти плащам?
— За да повръщам.
— Това и аз го мога — промърмори Крис и взе вечерния вестник. — Трябва само да си пъхнеш в гърлото съветите на финансовия мениджър и после повръщаш кръв цяла седмица. — Тя раздразнено хвърли вестника настрани. — Би ли пуснала радиото, Шар? Да чуем новините.
Шарън вечеря с Крис и след това отиде на среща. Забрави книгата. Крис я видя на масата и искаше да почете, но изведнъж се почувства много уморена. Остави я да лежи и се качи горе. Надникна при Ригън, която лежеше под завивките и изглеждаше, че спи непробудно. После пак провери прозореца. Беше здраво затворен. Напускайки стаята, Крис остави вратата широко отворена и преди да си легне, направи същото със своята. Погледа малко телевизия и скоро заспа.
На другата сутрин книгата за култа към дявола тайнствено изчезна от масата. Никой не забеляза.