— Тя спи — каза Клайн — и е под упойка. Вероятно ще спи чак до утре.
Крис леко кимна и отговори с немощен глас:
— Това е добре… Вижте, извинявайте, че така се разкиснах.
— Справяте се чудесно — увери я Клайн. — Това е жестоко изпитание. Впрочем, позволете да ви представя доктор Ричард Колман.
Крис се усмихна измъчено.
— Благодаря, че дойдохте.
— Доктор Колман е невролог.
— А, така ли? И тъй, какво мислите? — попита тя, гледайки ту единия, ту другия.
— Все още смятаме, че е увреждане в темпоралния лоб на главния мозък — отговори Клайн — и…
— Господи, какво говорите, дявол да ви вземе! — избухна внезапно Крис. — Тя се държи като психопат, сякаш има раздвоение на личността или нещо подобно! Искам да кажа… — Изведнъж тя замълча, опомни се и наведе глава. — Май нервите ми не издържат — тихо добави тя и вдигна измъчен поглед към Клайн. — Извинявайте. За какво говорехте?
Отговори неврологът:
— Госпожо Макнийл, в цялата медицинска история доказаните случаи на раздвоение на личността не надхвърлят сто. Това е много рядко заболяване. Знам какво е изкушението да се обърнете към психиатър, но всеки отговорен психиатър би искал най-напред да се увери, че причината не е в заболяване на тялото. Такава е най-сигурната процедура.
— Добре. И какво следва сега?
— Лумбална пункция — каза Колман.
— Искате да кажете проба от гръбначния мозък? — попита стреснато Крис.
Колман кимна.
— Това, което пропуснахме в рентгеновите снимки и енцефалограмите, може да се прояви тук. Ако не друго, ще можем да отхвърлим някои хипотези. Бих искал да го направим сега, докато детето спи. Ще й бия местна упойка, разбира се, но най-важното е да не допуснем движение.
— Слушайте, как е възможно да подскача така от леглото? — попита Крис и озадачено присви очи.
— Мисля, че вече го обсъждахме — каза Клайн. — Патологичните състояния могат да породят огромна физическа сила и ускорена реакция.
— Но вие казахте, че не знаете защо.
— Изглежда, че е свързано с мотивацията — отговори Колман. — Но в общи линии това е всичко, което знаем.
— Е, какво ще кажете за пункцията? — попита Клайн. — Съгласна ли сте?
Раменете на Крис провиснаха и тя наведе очи към пода.
— Действайте — промърмори тя. — Правете каквото трябва, само я излекувайте.
— Може ли да използвам телефона? — попита Клайн.
— Разбира се. Елате в кабинета.
— И между другото — сети се Клайн, докато тя се обръщаше да го поведе, — трябва да й смените чаршафите.
— Веднага ще се погрижа — каза Шарън и бързо тръгна към спалнята на Ригън.
— Да ви предложа ли кафе? — попита Крис по пътя към кабинета. — Днес прислугата има свободен ден, но мога да приготвя нес.
Лекарите отказаха.
— Виждам, че все още не сте направили нищо с прозореца — каза Клайн.
— Не, но се обадихме — отвърна Крис. — Утре ще дойдат да сложат капаци, които се заключват.
Влязоха в кабинета. Клайн се свърза с болницата и поръча на асистента си да донесе необходимите лекарства и инструменти.
— И да подготвят лабораторията за анализ — добави той. — Ще го направя лично, веднага след процедурата.
След края на разговора Клайн помоли Крис да разкаже какво се е случило след предишната му среща с Ригън.
— Чакайте да си спомня. Миналия вторник… — Крис се замисли. — Не, във вторник нямаше нищо; Ригън си легна и спа до късно на другата сутрин, а след това… не, чакайте — поправи се тя. — Не, не спа. Точно така. Уили ми спомена, че я чула в кухнята ужасно рано. Спомням си как се зарадвах, че си е възвърнала апетита. Но сигурно после пак си е легнала, защото остана в леглото цял ден.
— Спеше ли? — попита Клайн.
— Не, мисля, че четеше. Малко ми поолекна. Нали разбирате, изглеждаше, че либриумът е точно каквото й трябва. Стори ми се някак унесена и това малко ме тревожеше, но все пак имаше видимо подобрение. И снощи нямаше нищо тревожно. А тази сутрин внезапно започна. Как само започна…
И тя разказа на лекарите как сутринта седеше в кухнята, когато Ригън дотича по стълбището, скри се зад стола й, стисна ръцете на майка си и обясни с писклив и изплашен глас, че капитан Хауди я преследва; щипел, блъскал, сипел неприлични думи и заплашвал да я убие. Ето го! — изпищя тя накрая, сочейки към вратата на кухнята. После се свлече на пода, разтърсвана от конвулсии; задъхваше се, ридаеше и твърдеше, че капитан Хауди я рита. Изведнъж се изправи насред кухнята, разпери ръце и започна да се върти — като пумпал, добави Крис. Това продължи цяла минута, докато накрая детето рухна изтощено на пода.