— Ако го помоля да поговори с мен, ще му разрешиш ли?
— Не!
— Защо не?
— Страхувам се!
— От какво?
— Не знам!
— Ако той поговори с мен, Ригън, мисля, че ще излезе от теб. Искаш ли да излезе?
— Да.
— Тогава нека говори. Ще му позволиш ли?
Дълго мълчание. И накрая:
— Да.
— Сега аз говоря с личността вътре в Ригън — уверено започна психиатърът.
За момент той изчака внушението да проникне в съзнанието на Ригън. После повтори:
— Ако те има, ти си дълбоко хипнотизиран и трябва да отговориш на всичките ми въпроси. Излез и ми отговори: тук ли си?
Тишина. После се случи нещо невероятно. Дъхът на Ригън изведнъж стана зловонен. Психиатърът го усети от една ръка разстояние. Той освети с фенерчето лицето на Ригън и потресената Крис вдигна ръка да заглуши вика си на ужас, като видя как детските черти се изкривяват в злобна маска, устните се разпъват настрани и подпухналият език хищно провисва навън.
— Ти ли си онзи, който е в Ригън? — попита психиатърът.
Ригън кимна.
— Кой си ти?
— Мъсйокин — отговори гърлено тя.
— Това ли ти е името?
Кимване.
— Човек ли си?
Тя отговори:
— Ад.
— Това отговор ли беше?
— Ад.
— Ако това означава „да“, тогава кимни.
Ригън кимна.
— На чужд език ли говориш?
— Ад.
— Откъде идваш?
— Гоб.
— От пустинята Гоби?
— Агобтомавдиен — отговори Ригън.
Психиатърът се замисли за момент и реши да направи още един опит.
— Когато ти задавам въпрос, отговаряй с кимване за „да“ и поклащане на главата за „не.“ Разбра ли ме?
Ригън кимна.
— Твоите отговори имат ли смисъл? — попита той. Да.
— Някой познат на Ригън ли си? Не.
— Чувала ли е за теб? Не.
— Нейна измислица ли си? Не.
— Реален ли си? Да.
— Част от Ригън? Не.
— Бил ли си някога част от Ригън? Не.
— Харесваш ли я? Не.
— Значи не я харесваш? Да.
— Мразиш ли я? Да.
— За нещо, което е направила? Да.
— Обвиняваш ли я за развода на родителите й? Не.
— Свързано ли е с родителите й? Не.
— С неин приятел? Не.
— Но я мразиш? Да.
— И наказваш Ригън? Да.
— Искаш да я нараниш? Да.
— Да я убиеш? Да.
— Ако тя умре, няма ли и ти да умреш? Не.
Този отговор разтревожи психиатъра и той замислено наведе очи. Размърда се леко върху леглото и пружината изскърца. В мъртвата тишина се чуваше само дрезгавото дишане на Ригън, излитащо сякаш от някакъв прогнил, зловонен ковашки мех. Съвсем близко. Но в същото време безкрайно далечно. И зловещо.
Психиатърът отново погледна грозното изкривено лице и в очите му трепна догадка, когато попита:
— Има ли нещо, което да направи, за да излезеш от нея? Да.
— Можеш ли да ми кажеш какво е? Да.
— Ще ми кажеш ли? Не.
— Но…
Изведнъж психиатърът ахна от болка, като осъзна с ужас и смайване, че Ригън е сграбчила тестисите му като в стоманени клещи. С разширени очи той опита да се изтръгне от тези ужасни нокти, но не успя.
— Сам! Сам, помогни ми! — изстена дрезгаво той.
Настана суматоха.
Крис се хвърли към ключа на лампата.
Доктор Клайн изтича напред.
Ригън отметна глава и се разкиска сатанински, после нададе вълчи вой.
Крис стовари длан върху ключа, после се обърна и видя трепкаща, черно-бяла картина като в забавен кадър: Ригън и двамата лекари се мятат по леглото сред хаос от преплетени крайници, диви гримаси, пъшкане и ругатни, вой, лай и отново онзи грозен смях. Ригън грухтеше и квичеше като прасе, цвилеше, после странният филм се завъртя все по-бързо, леглото жестоко се разтресе, Ригън отново извъртя очи и нададе пронизителен вопъл на ужас, изтръгнат от дъното на самото й същество.
Свлече се на леглото и загуби съзнание.
Нещо страховито и неописуемо напусна стаята.
Няколко зловещи секунди никой не помръдна. После, бавно и предпазливо, лекарите се отдръпнаха настрани. Двамата стояха и безмълвно гледаха Ригън, след това Клайн с безизразно лице се приближи до леглото, провери пулса на момичето и след като се увери, че е нормален, лекичко я зави с одеялото и кимна на Крис и психиатъра. Излязоха от стаята и отидоха в кабинета.
Известно време мълчаха и тримата. Крис седеше на дивана, а Клайн и психиатърът — на столове отсреща. Психиатърът замислено подръпваше устната си и се взираше в масичката за кафе с невиждащ поглед. Накрая въздъхна, вдигна очи и срещна помръкналия поглед на Крис.
— Какво става, по дяволите? — попита тя с измъчен, безсилен шепот.