— Може ли да е станало при падането?
— О, изглежда крайно невероятно. Само шийните мускули са достатъчни, за да го предотвратят. А освен това трябва да се преодолее съпротивата на гръбнака и сухожилията.
— Но казано с прости думи, все пак е възможно?
— Да. Бил е пиян и мускулите несъмнено са се отпуснали. Може би ако първоначалният удар е бил достатъчно мощен и…
— И да речем, че е паднал от десет-дванайсет метра…
— Да, разбира се; и ако веднага след удара главата му се е заклещила в нещо — с други думи, ако е възпрепятствано нормалното въртене на главата и тялото като едно цяло, тогава може би — подчертавам, може би — ще се стигне до такъв резултат.
— А може ли да го е направил човек?
— Да, но трябва да е изключително силен.
Киндерман бе проверил алибито на Карл Енгстрьом за момента на смъртта на Денингс. Времето на прожекцията съвпадаше, както и разписанието на транзитния автобус. Нещо повече, шофьорът на автобуса, в който Карл твърдеше, че се е качил от спирката пред киното, бе приключил смяната и слязъл на кръстовището на Уисконсин около девет и двайсет, също като Карл. Там го бе сменил неговият колега, който беше записал в служебния дневник и точното време на смяната — девет и осемнайсет.
И все пак на бюрото на Киндерман лежеше криминално обвинение срещу Енгстрьом от 27 август 1963 г. Обвиняваха го, че в течение на няколко месеца е откраднал голямо количество наркотици от къщата на лекар в Бевърли Хилс, където работел заедно с Уили.
… Роден на 20 април 1921 г. в Цюрих (Швейцария). Женен за Уили Браун, 7 септември 1941 г. Дъщеря Елвира, родена в Ню Йорк, 11 януари 1943 г., настоящ адрес неизвестен. Ответникът…
И след това ставаше напълно неразбираемо.
Лекарят, без чиито показания не можеше да има успешно обвинение, изведнъж — и без да дава никакво обяснение — оттеглил обвиненията. Защо го е направил? А когато два месеца по-късно съпрузите Енгстрьом постъпили на работа при Крис Макнийл, той им дал положителна препоръка.
Защо?
Енгстрьом със сигурност бе задигнал наркотиците, но медицински преглед след обвинението не разкриваше и най-малък признак, че е наркоман.
Защо не?
Все още със затворени очи, детективът тихо започна да рецитира „Джаберуоки“ от Луис Карол: „Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите…“ Това бе още един от триковете на Киндерман за избистряне на ума.
След като довърши стихотворението, той отвори очи и се загледа в Ротондата на Капитолия. Опитваше се да не мисли за нищо, но както винаги задачата се оказа невъзможна. Детективът с въздишка се озърна към доклада на полицейския психолог за неотдавнашното оскверняване на църквата „Света Троица“.
… Статуя… фалос… изпражнения… Деймиън Карас… — бе подчертал тези думи с червен молив. Дъхът му тихичко съскаше в пълната тишина, докато посягаше към един научен труд за черната магия и разгръщаше на страницата, отбелязана с хартиена лентичка.
Черна меса… вид дяволопоклонничество, чиито ритуали включват в най-общи линии: 1. Призив („проповед“) към членовете на общността да вършат зло. 2. Сношение с демона (твърди се, че е болезнено, а пенисът на дявола неизменно се описва като „леденостуден“). 3. Различни видове осквернения, често със сексуален характер. Приготвят се например причастия с необичайни размери, направени от брашно, изпражнения, менструална кръв и гной, които след това се разрязват и използват като изкуствени влагалища, с които проповедниците яростно се съвкупляват, крещейки, че изнасилват девствената Божия майка или Христос. При друг случай статуетка на Христос била напъхана дълбоко във влагалището на едно момиче, а анусът бил натъпкан със Светото причастие, което проповедникът изчегъртал, крещейки богохулства, и содомизирал момичето. Изображения на Христос и Дева Мария в естествена големина също играят роля в ритуала. Статуята на Дева Мария например — обикновено гримирана, за да прилича на проститутка — бивала допълвана с изкуствени гърди, които поклонниците смучели, и с вагина, в която можело да се пъхне пенис. Към статуите на Христос добавяли пенис, който можел да бъде смукан както от жени, така и от мъже, или да се вкарва във влагалищата на жените и анусите на мъжете. Понякога вместо статуя на кръста връзвали жив мъж, който да изпълнява същата роля, а след семеизпразването събирали спермата в богохулно осветен потир и я използвали за причастие върху олтар, покрит с изпражнения. Това…