Крис се намръщи. „Не е намерило и до днес разумно обяснение.“ Бе останала с друго впечатление след разговора си с лекаря в клиниката.
Знае се следното: различни хора в различни времена са претърпявали тъй коренни промени, че околните са ги смятали за напълно различни личности. Понякога се променят не само гласът, маниерите, израженията и типичните движения на тялото, но и самия човек започва да се смята за напълно различен от предишната личност, придобивайки ново име — било то на човек или на демон — и нова, различна биография. На Малайския архипелаг, където вселяването се среща често и днес, духът на покойника често кара обладания да имитира жестовете, гласа и поведението му тъй поразително, че близките на мъртвеца избухват в ридания. Но освен така нареченото „псевдовселяване“ — случаите, които в крайна сметка се свеждат до измама, параноя, или истерия, — винаги е съществувал проблемът как да се обясни това явление. Най-старото му тълкуване е свързано със света на духовете и то навярно се потвърждава от факта, че понякога способностите на „нахлулата“ личност са съвсем различни от тези на първата. Например при демонично обсебване „демонът“ може да говори на чужди езици, непознати за първата личност.
Ето! Бръщолевенето на Ригън! Опит да си измисли език?
Крис трескаво продължи да чете:
… или прояви на различни парапсихологични явления като например телекинеза — придвижване на предмети без използването на физическа сила…
Тропането? Подскоците над леглото?
… При обладаване от духа на покойник има явления като описания от Йостеррайх епизод с един монах, който по време на пристъпите ставал способен и талантлив танцьор, макар че преди това никога не е танцувал. Понякога тези явления са толкова впечатляващи, че психиатърът Юнг след личното проучване на подобен случай можел да предложи само частично обяснение за онова, което бил сигурен, че „не може да бъде измама“.
Крис се намръщи. Това започваше да я плаши.
… а най-великият американски психолог Уилям Джеймс се вижда принуден да приеме „правдоподобността на духовното обяснение на това явление“, след като щателно е проучил така нареченото „Чудо от Уотсека“ — десетгодишно момиче от град Уотсека, Илинойс, което се превърнало в точно копие на друго момиче на име Мери Роф, починало в щатската лудница преди дванайсет години…
Крис четеше жадно и не чу как на вратата се позвъни; не чу как Шарън спря да трака и отиде да отвори.
Обикновено се приема, че демоничното обсебване произхожда от ранното християнство; но в действителност както обсебването, така и екзорсизмът са възникнали много преди времето на Христос. Древните египтяни, както и предходните цивилизации край Тигър и Ефрат вярвали, че телесните и духовни заболявания са причинени от вселяване на демони в тялото. Ето например заклинание срещу детски болести в древен Египет: „Махни се ти, който идваш в мрак, чийто нос е обърнат назад, а лицето наопаки. Ти ли дойде да целунеш това дете? Не ще ти позволя…“
— Крис?
— Шар, заета съм.
— Един детектив от отдел убийства иска да те види.
— О, за Бога, Шарън, кажи му да… — Изведнъж Кри: млъкна и вдигна очи. — Да, добре, Шарън. Нека дойде. Покани го.
Шарън излезе, а Крис наведе невиждащ поглед към страниците, обзета от неясно, но все по-силно предчувствие за ужас.
Шум на врата. Наближаващи стъпки. Усещане за очакване. Очакване? На какво? Също както се случва, когато не можеш да си припомниш удивителен сън, Крис усети очакване, което й се струваше познато и в същото време неопределено.
Детективът влезе със смачканата шапка в ръце — задъхан, накуцващ и почтителен.
— Да, заета сте. Виждам. Досаждам ви.
— Как върви светът?
— Много зле. А как е дъщеря ви?
— Без промяна.
— Много съжалявам. — Дишайки гърлено, Киндерман застана до масата и тъжните му кучешки очи се навлажниха от съчувствие. — На ваше място не бих приел никого; сигурно толкова се тревожите за дъщеря си. Бог ми е свидетел, когато моят Рут легна болна от… от какво беше всъщност? Не помня. И тогава…
— Моля, седнете — прекъсна го Крис.
— Да, благодаря, много благодаря — въздъхна с благодарност детективът и тежко се настани на един стол срещу Шарън, която невъзмутимо продължи да печата писмото.