— Ами изглежда, че положението… — Киндерман се поколеба. — Извинявайте, това ще е мъчително.
— Говорете.
— Положението на главата на Денингс и някои разкъсвания на шийните мускули…
Крис затвори очи.
— О, Боже!
— Да, казах ви, много е мъчително. Съжалявам. Наистина. Но знаете ли, това състояние — нека пропуснем подробностите — не може да се получи, не е паднал отвисоко, да речем пет или десет метра, преди да се изтъркаля надолу по стълбите. Така че, между нас казано, не е изключено… — Киндерман се обърна към Шарън. Тя седеше със скръстени ръце и го гледаше като омагьосана. — Нека първо да ви попитам нещо, госпожице Спенсър. Когато излязохте, къде беше господин Денингс? При детето ли?
— Не, беше долу, в кабинета. Наливаше си питие.
Киндерман се обърна към Крис.
— Възможно ли е дъщеря ви да си припомни дали онази вечер господин Денингс е бил в стаята й?
— Защо питате?
— Може ли да си спомни?
— Как би могла? Нали ви казах, бяхме й дали силно успокоително и…
— Да, да, казахте ми; така е; спомням си; но може би се е събудила.
— Не, не е — отговори Крис.
— Когато бях тук предния път, пак ли й бяхте дали успокоително?
— Да.
— Стори ми се, че я видях на прозореца.
— Грешите.
— Може би, може. Не съм сигурен.
— Слушайте, защо питате за това?
— Разбирате ли, както вече казах, има вероятност покойният да е бил тъй пиян, че случайно да е паднал от прозореца на дъщеря ви. Какво ще речете?
Крис поклати глава.
— Невъзможно. Първо, прозорецът винаги е затворен. Второ, Бърк винаги беше пиян, но никога не се отпускаше. Та той дори режисираше пиян. Как би могъл да падне през прозореца?
— Може би сте очаквали още някого през онази вечер?
— Още някого? Не.
— Имате ли приятели, които идват без покана?
— Само Бърк.
Детективът наведе глава.
— Толкова странно — въздъхна уморено той. — Озадачаващо. — После вдигна очи към Крис. — Покойникът идва да ви посети, остава само двайсет минути, без дори да ви види, и оставя самичко тук едно тежко болно дете. И ако си говорим откровено, както сама казахте, изглежда невероятно да е паднал през прозореца. Освен това шансът при падане да получи такива травми е едно на хиляда. — Той кимна към книгата за вещиците. — Четохте ли в тази книга за ритуалните убийства?
Крис поклати глава. Зловещото предчувствие се засилваше.
— Не — тихо отвърна тя.
— Може би не в тази книга — каза Киндерман. — Но… извинете ме; споменавам го само за да си напрегнете паметта… клетият господин Денингс е бил открит с прекършен врат, точно в стила на ритуалните убийства, извършвани уж от демони, госпожо Макнийл.
Крис пребледня.
— Някой безумец е убил господин Денингс и… — Киндерман замълча. — Зле ли ви е?
— Не, нищо ми няма. Продължавайте.
— Благодаря. Досега мълчах, за да ви спестя болката. И освен това имаше теоретична възможност да е злополука… Но лично аз не мисля така. Питате за мнението ми? За интуицията? Вярвам, че е бил убит от много силен човек, това първо. Фрактурите на черепа — това пък е второто. И разни други дреболии, които вече споменах, насочват към силната вероятност — макар и не пълна увереност — вашият режисьор да е бил убит, и чак след това изхвърлен от прозореца на дъщеря ви. Но тук не е имало никой освен дъщеря ви. Тогава как е възможно? Само по един начин: ако някой е дошъл в интервала между излизането на госпожица Спенсър и вашето завръщане. Затова питам пак: кой може да е дошъл?
Крис наведе глава.
— Мили Боже, почакайте малко!
— Да, съжалявам. Толкова е мъчително. А може и да греша. Но нали сега ще си помислите? Кой може да е дошъл?
Все още с наведена глава, Крис се замисли. После погледна Киндерман.
— Не, съжалявам. Просто не се сещам за никого.
Киндерман се обърна към Шарън.
— Тогава може би вие, госпожице Спенсър? Някой да е дошъл при вас?
— О, не, никой.
— Ездачът знае ли къде работиш? — попита Крис.
Киндерман вдигна вежди.
— Ездач ли?
— Нейният приятел — обясни Крис.
Шарън поклати глава.
— Никога не е идвал тук. Освен това през онази вечер беше в Бостън на някаква конференция.
— Търговец ли е? — попита Киндерман.
— Не, адвокат.
— А. — Детективът се обърна към Крис. — Прислугата? Идват ли им посетители?
— Не. Никога.
— Не сте ли очаквали пратка този? Някаква доставка?
— Защо?
— Господин Денингс е бил — за мъртвите нищо лошо, Бог да го прости, но както сама казахте, на градус е бил… да речем, избухлив и навярно способен да предизвика гняв, дори ярост у съвсем случаен човек, например доставчик или куриер. Не сте ли очаквали нещо? Може би дрехи от химическо чистене? Доставка от магазин? Напитки? Колет?