— Моля те! О, не, моля те! — пищеше тя, докато ръцете й тласкаха разпятието все по-близо и в същото време сякаш се мъчеха да го отблъснат.
— Ще направиш каквото ти казвам, мръснице! Ще го направиш!
Заплашителният рев, жестоките думи идваха от Ригън, гласът й бе станал дрезгав и гърлен, изпълнен с убийствена злоба, успоредно с това се променяха и чертите й, давайки изражение на хищната, демонична личност, която бе изплувала по време на онзи хипнотичен сеанс. Пред очите на Крис лицата и гласовете се редуваха с невероятна скорост.
— Не!
— Ще го направиш!
— Не! Моля те, не!
— Ще го направиш, малка кучко, или ще те убия!
Лицето отново беше на Ригън — с изцъклени очи, опитващи сякаш да се спасят от напора на някаква ужасна неизбежност, със зяпнала и пищяща уста, докато демоничната личност отново нахлу в нея, облада я, спалнята изведнъж се изпълни със смрад, с леден студ, който сякаш се процеждаше от стените, ударите престанаха, отчаяният писък на момичето преля в гърлен кикот, изпълнен със злоба и победоносно презрение, и Ригън тласна разпятието във вагината си, после пак и пак, мастурбирайки яростно с него, а плътният, дрезгав, оглушителен глас ревеше:
— Сега си моя, кучко, моя си, воняща краво! Да, дай на Иисус да те чука, да те чука, да те чука!
Вкаменена от ужас, притиснала с длани бузите си, Крис чу как демоничният смях се изпълни с нова злобна радост, когато от вагината на Ригън по белите ленени чаршафи бликна кръв. После див писък разкъса гърлото й, тя се хвърли към леглото и пипнешком посегна да издърпа разпятието, но Ригън погледна яростно майка си с променено до неузнаваемост лице, сграбчи я за косата и с чудовищна сила тласна лицето на Крис надолу към окървавената си вагина.
— А-а-ах, майката на прасенцето! — гукаше Ригън с гърлен, възбуден глас. — Лижи ме, лижи ме! А-а-ах!
После ръката, която държеше главата на Крис, рязко я отметна нагоре, другата ръка с един жесток удар в гърдите я отхвърли през цялата стая. Зашеметена от сблъсъка със стената, Крис чу как из спалнята отекна подигравателен смях.
Тя се свлече на пода, обзета от ужас, сред вихър от образи и звуци, погледът й се замъгли, ушите й кънтяха от диви звуци; немощно опря ръце в пода и се опита да стане, гледайки към леглото, към Ригън, която небрежно й обърна гръб и започна бавно и чувствено да тласка разпятието във вагината си, навън и навътре, докато онзи дълбок, басов глас продължаваше да гука:
— А-а-ах, точно така, свинче мое, сладко мое прасенце, мое…
Крис мъчително бавно запълзя към леглото; лицето й беше омазано с кръв, пред очите й се стелеше мътна пелена, крайниците й изгаряха от болка. Изведнъж тя отскочи назад от неописуем страх, защото сякаш видя размазано, като през мъгла, как главата на дъщеря й бавно и неумолимо се извърта назад върху неподвижното тяло, докато накрая Крис зърна пред себе си гневните лисичи очи на Бърк Денингс.
— Знаеш ли какво направи шибаната ти дъщеря?
Крис пищя, докато загуби съзнание.
Част трета
Бездната
А те му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме?
Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
1
Крис стоеше на тротоара на моста и чакаше, отпуснала ръце върху каменния парапет. Чакаше и трепереше от нерви, а зад нея шофьорите, унесени в своите всекидневни грижи, натискаха клаксоните и понякога броня застъргваше в броня с хладно безразличие.
Беше се обадила на Мери Джо. Излъга я.
— Ригън е добре. Между другото, мисля пак да поканя гости за вечеря. Как се казваше онзи йезуит, психиатърът? Рекох си, че не е зле да включа и него…
Отдолу долетя смях — момче и момиче с джинси в лодка под наем. С бърз, нервен жест тя изтръска пепелта от цигарата си — последната в пакета — и погледна покрай тротоара по посока към града. Някой крачеше бързо по него — бежови панталони и син пуловер; не беше той; не беше свещеник. Тя отново сведе очи към реката и сякаш видя собственото си безсилие във вълните зад яркочервената лодка. Ясно прочете името отстрани: „Каприз“.
Стъпки. Човекът с пуловера наближи и забави крачка. С крайчеца на окото си го видя как се облакъти на парапета и бързо отклони поглед към Вирджиния. Пак ли някой търсач на автографи? Или нещо по-лошо?