— Ако дойде при мен за духовна помощ, навярно не — каза Карас.
— Няма ли да го предадете?
— Не, но ще се опитам да го убедя, че трябва сам да се предаде.
— А как бихте извършили екзорсизъм?
Карас я изгледа с недоумение и дълго мълча.
— Моля? — каза накрая той.
— Ако някой е обладан от демон, как ще извършите екзорсизъм?
Карас извърна глава настрани, въздъхна и пак я погледна.
— За начало мисля, че трябва да построите машина на времето и да го върнете в XVI век.
Крис се навъси озадачено.
— В какъв смисъл?
— Ами просто това вече не се случва.
— Тъй ли? И откога?
— Откога? Откакто светът научи за психичните заболявания като шизофрения и раздвоение на личността; всички онези неща, които изучавах в Харвард.
— Шегувате ли се?
Гласът на Крис трепереше смутено, безпомощно и Карас веднага съжали за своята нетактичност. Какво ми става, зачуди се той. Беше го изтърсил, без да мисли.
— Мнозина образовани католици, госпожице Макнийл — продължи той с по-мек тон, — вече не вярват в дявола, а колкото до обладаването от демон, откакто постъпих при йезуитите, не съм срещал свещеник, който да е извършвал екзорсизъм. Нито един.
— Почвам да се съмнявам дали наистина сте свещеник промърмори Крис с внезапно горчиво разочарование. — Така де, къде останаха библейските разкази как Иисус прогонвал демоните?
Карас отговори разпалено и спонтанно.
— Вижте, ако Христос бе казал, че тия хора са обикновени шизофреници, каквито навярно наистина са били, сигурно щяха да го разпнат три години по-рано.
— Наистина ли? — Крис вдигна ръка към слънчевите очила и се помъчи да овладее гласа си. — Ще ви кажа, отче Карас, че мой много близък човек вероятно е обладан и се нуждае от екзорсизъм. Ще го направите ли?
Всичко около Карас сякаш изведнъж стана нереално — мостът, колите, сладкарницата на другия бряг и кинозвездата, говореща за екзорсизъм. Докато той се взираше в нея, търсейки отговор, тя свали грамадните си слънчеви очила и Карас изтръпна като видя отчаяната молба в подпухналите, зачервени и трескави очи.
— Отец Карас, става дума за дъщеря ми — прошепна тя. — За дъщеря ми!
— Още една причина да забравите за екзорсизма — меко я увери той.
— Защо? — избухна внезапно тя с пресекващ, писклив глас. — Кажете защо! Господи, не разбирам!
Карас стисна ръката й.
— Първо, защото от това може да стане по-зле.
Крис направи недоверчива гримаса.
— По-зле?
— Да, по-зле. Точно така. Защото ритуалът на екзорсизма съдържа опасно внушение. Той може да посее вярата в демони там, където не е съществувала, или да затвърди предишната мания.
— Но…
— И второ — прекъсна я Карас, — преди да даде разрешение за такъв ритуал, църквата трябва да проведе разследване дали е необходим, а това отнема време. Междувременно вашата…
— Не можете ли да го извършите сам?
Долната устна на Крис леко трепереше, очите й се изпълниха със сълзи.
— Вижте, всеки свещеник има правото да прогонва демони, но трябва да получи разрешение от църквата, а между нас казано, такова разрешение рядко се дава, така че…
— Не може ли поне да я погледнете?
— Разбира се, като психиатър бих могъл, но…
— Тя се нуждае от свещеник! — извика внезапно Крис и лицето й се изкриви от ярост и страх. — Вече я водих при всички проклети психиатри и доктори на света, а те ме отпращат при вас! Сега пък вие ли ме отпращате при тях?
— Но вашата…
— Господи Иисусе, няма ли някой да ми помогне?
Сърцераздирателният вик се разнесе над реката и от тревистите брегове литнаха птици с крясъци и пляскане на криле.
— Боже, нека поне някой да ми помогне! — изстена Крис и разтърсвана от ридания се притисна до Карас. — Моля ви, помогнете ми! Моля ви! Помогнете…
Свещеникът наведе очи към нея и я погали с големите си ръце, а пътниците от спрелите в задръстване автомобили ги зяпаха през прозорците с разсеяно любопитство.
— Разбира се, разбира се — прошепна Карас.
Искаше само да я успокои, да прекрати истерията. Дъщеря ми? Не, самата Крис се нуждаеше от психиатрична помощ.
— Добре, ще я прегледам — каза той. — Ще я прегледам още сега. Хайде, да вървим.
Все със същото чувство за нереалност Карас я остави да го поведе към къщата. Мълчеше и си мислеше, че утре има лекция в медицинския факултет. Трябваше да се приготви.
Докато се изкачваха по стъпалата пред входа, той погледна часовника си. Беше шест без десет и Карас осъзна, че ще изпусне вечерята.