Усети, че ръцете му леко треперят.
Какво е това? Какво ми става?
— Между другото, не съм госпожица, а госпожа Макнийл — поправи го Крис.
— Извинявайте — каза Карас, вече малко по-меко. — Вижте, независимо дали е демон или психично заболяване, ще направя всичко възможно, за да помогна на дъщеря ви. Но трябва да знам истината, цялата истина. Важно е. Важно е за Ригън. Госпожо Макнийл, досега само налучквам в тъмното. Потресен съм от това, което видях и чух в стаята на дъщеря ви. Защо не слезем долу да поговорим? — Той се усмихна насърчително и протегна ръка, за да й помогне да стане. — Бих изпил чаша кафе.
— А аз бих изпила нещо по-силно.
Докато Карл и Шарън наглеждаха Ригън, Карас и Крис седнаха в кабинета — Карас на креслото до камината, Крис на дивана. Тя му разказа за заболяването на Ригън, грижливо пропускайки всичко свързано с Денингс. Свещеникът слушаше почти без да говори, само от време на време задаваше по някой въпрос или кимаше. Намръщи се, когато Крис му призна, че наистина е искала да опита екзорсизъм като шоково лечение.
— Но сега не знам — каза тя. Поклати глава и погледна тънките си луничави ръце, нервно трепкащи в скута й. — Просто не знам. — Крис вдигна безпомощен поглед към свещеника. — Какво мислите вие, отче Карас?
Свещеникът наведе глава, пое си дъх и тихо отговори:
— И аз не знам. Компулсивно поведение, породено от чувство за вина, може би, съчетано с раздвоение на личността.
— Какво? — смая се Крис. — Отче, как можете да говорите така, след като я видяхте?
Карас я погледна.
— Ако бяхте виждали толкова много пациенти на психиатриите, колкото съм видял аз, щяхте да го кажете много лесно — заяви Карас. — Не се залъгвайте! Обсебване от демони? Добре, слушайте: да допуснем, че е възможно и се случва понякога. Но дъщеря ви не казва, че е демон; тя настоява, че е самият дявол, а това е все едно да твърди, че е Наполеон!
— Тогава как обяснявате тропането и всичко останало?
— Не съм го чул.
— Чуха го в клиниката, отче, значи не е само тук, в къщата.
— Може би, но не ни трябват дяволи, за да го обясним.
— Обяснете тогава.
— Може би психокинеза.
— Какво?
— Чували ли сте за явлението полтъргайст?
— Когато призраци хвърлят чинии и се държат хулигански?
— Не е толкова рядко и обикновено се случва около юноши и девойки с емоционални проблеми. Изглежда, че изключителното душевно напрежение може понякога да събуди някаква непозната енергия, която движи предмети от разстояние. Но в това няма нищо свръхестествено. Същото може да се каже за необикновената сила на Ригън — това често се случва при патологията. Ако искате, наречете го надмощие на духа над материята, но така или иначе се случва без намеса на демони.
Крис се загледа настрани и леко поклати глава.
— Ама и ние сме една двойка… — промърмори тя с безсилна ирония. — Аз атеистка, вие свещеник…
— Най-доброто обяснение за всяко явление — прекъсна я Карас — винаги е най-простото, което обяснява всички факти.
— О, така ли? — възрази Крис. В зачервените й очи блестяха молба, отчаяние и объркване. — Може би съм глупава, отче Карас, но обяснението, че някаква щуротия в нечия глава хвърля чинии по стената, също не ми се струва от най-умните! Тогава какво е? Можете ли да ми кажете какво е? И изобщо какво е раздвоението на личността? Кажете да чуя. Какво е? Наистина ли съм толкова глупава? Ще ми го кажете ли така, че най-сетне да проумея?
— Вижте, никой не твърди, че го разбира. Знаем само, че се случва и можем само да правим догадки. Но ако искате, представете си го така.
— Да, говорете.
— В човешкия мозък има около седемнайсет милиарда клетки, обработващи около сто милиона усещания, които бомбардират мозъка всяка секунда, а мозъкът не само обобщава всички тези послания, но и го прави ефикасно — без изобщо да се обърка. Но как е възможно това без някаква комуникация между клетките? Е, няма такава, значи може би всяка от тези клетки има свое съзнание. Следите ли мисълта ми?
Крис кимна.
— Да, донякъде.
— Добре. А сега си представете, че човешкото тяло е огромен презокеански кораб, а мозъчните клетки са екипажът. Една от тях е капитан на мостика. Но никога не знае какво точно вършат другите в трюма; знае само, че корабът плава по разписание и всичко върви добре. Капитанът сте вие — вашето съзнание. А при раздвоението на личността — може би — една от клетките в трюма се качва на мостика и поема командването. С други думи метеж. Това помага ли ви да разберете?