И често успяваше.
Йезуитът замислено се върна към бюрото, взе пакета цигари и запали. Добре, тя има симптомите на демонично обсебване. И как се лекува? Той духна клечката. Всичко зависи от това какво е причинило манията.
Свещеникът седна на ръба на бюрото и се замисли за случая с монахините от Лил, Франция, в началото на седемнайсети век. На изповед те признали пред екзорсистите, че по време на обсебването често посещавали сатанински оргии с разнообразна програма: в понеделник и вторник хетеросексуално съвкупление; в четвъртък содомия, фелацио и кунилингус с хомосексуални партньори; в събота с домашни животни и дракони. И дракони! Йезуитът печално поклати глава. Помисли си, че също като в Лил, при много от случаите обсебването е смес от измама и митомания, при други е причинено от психични разстройства: параноя, шизофрения, неврастения, психастения; и знаеше, че това е причината църквата от години да съветва екзорсистите да работят в присъствието на психиатри и невролози. И все пак не всички обсебвания имаха толкова ясни причини. Много от тях бяха накарали Йостеррайх да характеризира обсебването като съвсем различно заболяване; да отхвърли психиатричния етикет „раздвоение на личността“ като не по-малко несъстоятелен от окултните идеи за „демон“ или „дух на покойник“.
Карас разтри с показалец гънката край носа си. Крис бе казала, че според изследванията в „Беринджър“ заболяването на Ригън може да се дължи на внушение или нещо свързано с хистерия. Карас споделяше това заключение. Той вярваше, че повечето от случаите се дължат на тези два фактора. Първо, това почти винаги засяга жени. Второ, всички онези епидемии на обсебване. И екзорсистите… Карас се намръщи. Самите екзорсисти понякога биват обсебени, както през 1634 г. в Урсулинския манастир в Лудюн, Франция. От четиримата свещеници, изпратени там да се справят с епидемия на обсебване, трима — отците Лукас, Лактанциус и Транкуил — не само били обсебени, но и скоро издъхнали след сърдечен удар, предизвикан вероятно от двигателна свръхактивност — непрестанни ревове, богохулства и мятане в леглото — а четвъртият, отец Сюрен, който в момента на обсебването бил на трийсет и три години и се славел като един от най-видните европейски интелектуалци, полудял и прекарал останалите двайсет и пет години от живота си в приют за душевноболни.
Карас унесено кимна. Ако заболяването на Ригън имаше хистеричен характер и пристъпът на обсебване бе породен от внушение, единственият правдоподобен източник на внушението можеше да е само главата на тази тема в книгата за вещиците. Той прелисти страниците. Дали я бе чела? Имаше ли поразителни прилики между описанията и поведението на Ригън? Откри някои съвпадения:
… Случаят с едно осемгодишно момиче, описан по следния начин: „ревяла като бик с гръмотевичен басов глас.“ Ригън реве като вол.
… Случаят на Елън Смит, лекувана от великия психолог Флурноа; описанието му за „светкавично бърза“ смяна на изражения и гласове. Тя го направи пред мен. Личността, която говореше с британски акцент. Бързи промени. Почти мигновени.
… Случаят в Южна Африка, описан от известния етнолог Жюно; описанието му на една жена, която изчезнала посред нощ от дома си и на следващата сутрин била намерена „вързана за върха“ на едно много високо дърво с „тънки лиани“, а след това „се плъзнала по дървото с главата надолу, съскала и бързо подавала език от устата си като змия. Дълго висяла там и говорела на език, който никой не бил чувал“. Ригън е пълзяла като змия след Шарън. Брътвежите. Опит за „неизвестен език“?
… Случаят с Жозеф и Тиебо Бюрнер, на възраст съответно осем и десет години; описанието как „лежейки по гръб, изведнъж почнали да се въртят като пумпали с шеметна бързина“. Или напълно измислено, или силно преувеличено, но много прилича на това как Ригън се въртеше като дервиш.
Имаше и още прилики, още причини да се предположи, че става дума за внушение: споменаване за огромна физическа сила и неприличен език, плюс евангелските описания на обсебване, от които навярно произхождаше странно религиозното съдържание на бълнуването на Ригън в клиниката „Беринджър“. Нещо повече, в главата се описваше поетапно развитието на манията: „Първият етап, заразяването, представлява атака чрез обкръжението на жертвата: шумове, миризми, безпричинно преместване на предмети; вторият етап, обсебването, цели да внуши ужас чрез наранявания, които един човек може да причини на друг с удари и ритници.“ Тропането. Подскоците. Нападенията на капитан Хауди.