(Шепот, много гласове бъбрят неразбрано)
Запланувано е ново специално допълнение, при което Христос слиза от кръста, взема потира и се насочва към всеки, който ще получи причастие, от раната на ръката си капва вино в потира и го подава на коленичилите, от гърдите си откъсва една облата и я слага на езика на коленичилия. Това трябва да стане в момента на преосъществяването, но то тепърва предстои да се реализира.
За съжаление, приятели, не мога да ви демонстрирам този вариант, дори и да беше готов… Липсва ни съгласието на още някои инстанции на клира. Но това е въпрос на време, защото за това допълнение на нашия модел се застъпват най-енергично, висши сановници и влиятелни ордени, в него те виждат, както и ние, необходимата, да, неизбежна завършеност на цялото изобретение.
Драги приятели, всичко това е само едно скромно начало. И какво ни учи то? Учи ни какво трябва да стане във всички области на живота. Духът да не е противник на душата, а напротив, да твори и се грижи за нея, ние го откъснахме от тъмните, разрушителни сили, накарахме го да служи на добрите сили, на най-възвишения край: когато човекът застане пред своя бог, сам, но вътре в църковния апарат, с който той си служи през своето съществувание и, който пък, от своя страна, си служи с неговото съществувание. Без да става дума за онзи момент, когато човекът си отива от този свят, той ще може, необезпокояван от никого и неотклоняван от човешкото си несъвършенство, да разговаря със своя създател.
(Все по-нарастващи бърборене и шепот, все повече гласове)
Приятели, братя и сестри, ние наистина трябва да помогнем на човека! Той трябва да намери обратния път към най-дълбоките, истински корени. Корените на традицията. Искам да кажа, той отново трябва да проумее, че нещата са святи, че всичко в действителния живот е свято. Това са бракът, работата, нейният продукт, домът, придобивките, всички висши стойности, но свещено е преди всичко безсмъртното в тях — потомство, родина. Той трябва да ги пази от всякакви заплахи, не бива да забравяме това сега, в случай на необходимост ще трябва да се борим, да водим свята борба, която може би ще надхвърли силите ни, но ако трябва, ще се борим до последен дъх, ако трябва; ще претърпим поражение, тогава един отминаващ ад ще бъде за нас вечен рай, защото, казвам ви, ние вече живеем в рая, който ни е отреден, можете да не се съмнявате и оспорвате…
(Чуват се отделни екстатични гласове, след всеки опяващ следва тълпата с хор от молитви)
Да се научим да се примиряваме, приятели, да подчиняваме личното благополучие на общите интереси! А на вътрешния глас, който произхожда от висшестоящи сфери, да се научим да се доверяваме! Като вярващ, а това обхваща всичко: научния работник, художника, политика, като дълбоко вярващ казвам: Разумът също е свят, не бива да злоупотребяваме с него!
Нашата църква не е нищо друго, освен единствения глас на разума, безпогрешен монитор, ръка, която ни спира на ръба на пропастта. Затова да избегнем всички погрешни пътища, всички жалки и ужасни подражания на живота, онова разлагане на човешката личност, което може да доведе само до краен морален хаос…
(Отново шум отвън, този път по-отблизо, отколкото преди, но разпространяващ се с голяма скорост във всички посоки)
Да се научим, братя и сестри, да се научим в часове, на нужда, в момент на крайна опасност, като този, пак да се събираме, да се приютяваме в църкви, както се е правело някога във време на война, при силен прилив на морето и избухнал пожар.
Това е единствената закрила!
(Молитви, викове, песен, безпокойство, раздвижване, всичко това става със страшна интензивност. Неопределен шум отвън сега се чува от всички страни, приижда от всички страни, прехвърлил всички прегради)
Някъде бушува ураган, развихрят се пожари, преливат вълни, морето залива диги и насипи, земята се разтърсва и раздира, война руши зидове, събарят се цели светове, планети се разбиват и разпиляват, но ние тук сме на сигурно място, скъпи братя и сестри! Поемете дъх, успокойте се, вече сме спасени!
Та ние сме в рая! Това е раят!
Защото човекът може да бъде само човек. Защото човекът не може да се отдели от човека — той е човек и такъв трябва да си остане. Ако иска да остане… Искам да кажа, ако може да остане…
Точно това имам пред вид, ако остане!
(Невъобразимо страшно бучене. Всичко друго е онемяло — ледено мълчание.)