Не можеш да прекосиш морето, просто като се взираш във водата.
Като излязохме от долината, тръгнахме по един неголям стръмен наклон и се озовахме на едно възвишение точно над колибата на жената мъдрец. Стомахът ми свиреше от глад. Не бях ял почти нищо близо два дни, като изключим шепата горски плодове. Точно в този момент жената маг ми съобщи:
— Време е да хапнем.
— Странно — казах аз, — тъкмо си мислех за същото…
— Зная — отвърна тя. — Чух стомаха ти да къркори. — Водачката ми се усмихна и ме поведе към градината си, която сама обработваше. През нея минаваше поточе, с помощта на което напояваше разноцветните си билки, плодове и зеленчуци. — Откъсни си, каквото ти се яде.
Приготвихме си плодова каша и картофи, подправени със сладко-горчив магданоз и някакви други билки, които не познавах. В добавка имаше и свежа салата. Когато седнахме да се храним, жената маг заговори за Закона на Действието.
— Човек не може да се храни с добри намерения — поде тя. — За да приготвя тези неща, аз съм изчистила земята, копала съм, сяла съм семена и чак тогава съм получила урожая си. Необходимо е нещо повече от мечти и добри намерения, за да се живее в този свят. Нужно е и действие.
Докато ядяхме, тя ми разказа за една случка — от неин предишен живот, както предположих.
— Невинаги съм оценявала достатъчно добре разликата между идеи и действия — каза жената маг. — Като млад учен в Индия, аз получих един ценен урок. По онова време произлизах от привилегировано семейство и прекарвах повечето си време в четене. Веднъж, докато прекосявах една широка река, разказах на лодкаря как съм натрупала цялото си знание. Лодкарят ме изслуша внимателно. Малко по-късно ме попита дали мога да плувам.
— Не, не мога — отвърнах аз.
— В такъв случай се боя, че цялото ви знание е отишло напразно — каза мъжът. — Тази лодка потъва.
И двамата се засмяхме на шегата.
— Е, какво се случи? — попитах аз.
— О, удавих се — отвърна тя. — Това беше урок, който никога нямаше да забравя. Този свят е поле на енергията и на действието. Без значение какво знаеш или кой си, независимо от това колко книги си прочел или какви таланти имаш, единствено действието дава плът на живота. Философията впечатлява и е пълна с различни идеи, но думите, колкото и елегантно да са казани, не струват много. Лесно е да се говори за дълг, смелост и любов, но осмислянето идва с действието, а мъдростта расте с практиката.
Следвах я, докато вървеше към края на градината. Там тя се покачи на няколко големи заоблени камъка и измери с поглед гората под себе си.
— Много хора биха се възхитили на тази гледка — каза жената мъдрец. — Те могат да копнеят да се изкачат на това възвишение и да желаят удовлетворението да застанат тук. Но в действителност никога не са достигали това място, а ние го сторихме — и не защото сме по-умни, по-силни или по-достойни, а просто защото направихме изкачването. Само онези, които се изкачат на върха, ще се насладят на гледката.
По-късно, когато продължихме да ядем, жената мъдрец отбеляза:
— Пристъпването към действие никога не е било лесно на този свят. Силите на инерцията и съмнението са навсякъде, дори в нашия ум и тяло. Превръщането на идеите в действие изисква енергия, саможертва, дързост и сърце, защото действието е риск. Необходимо е да отхвърлим всички благовидни причини за отлагане на нещата, изкушението да оставим някой друг да свърши работата и желанието да останем в удобния стол на добрите намерения. Но Законът на Действието отново и отново провъзгласява същото послание: По-добре е да дадем най-доброто от себе си, отколкото да не свършим нищо и да си намерим добро извинение.
— Струва ми се, че самото ставане от леглото сутрин е проява на смелост. Следователно всеки човек прилага Закона на Действието.
— Всички живи същества правят нещо, но повечето хора само реагират и при това едва под натиска на болката и страха; когато връзките им се разпаднат и започнат войни или когато телата им заболеят от големия стрес. Законът на Действието ни учи да превъзмогваме и инерцията, и нетърпението чрез действие, което произтича от смелост, чисто намерение и отговорност.
— А как може човек да превъзмогне инерцията?
— Като приеме три фундаментални реалности — отвърна тя. — Най-напред, нашата човешка природа и физическото ни присъствие в света; след това, като осъзнае, че никой няма да живее вместо него, и че ставаме по-силни единствено благодарение на личните си усилия; и накрая, като си даде сметка, че действието може да бъде свързано с известни неудобства — и след това се залови за работа!