— Вече не можем да си позволим лукса да чакаме момента, когато ще се чувстваме сигурни, вдъхновени и мотивирани, защото в това време страхът и съмнението гледат в другата посока. Вече не можем да чакаме някой друг да ни даде разрешение да действаме. Аз бях завладяна от силното чувство за настойчива необходимост. Затова и се появих отново в това време и място; затова разговарям с теб сега. Дошъл е моментът да действаме в съзвучие с най-висшите си идеали, въпреки несигурността, страховете и съмненията, които надигат глава. Можем да покажем храбростта си единствено пред лицето на страха. Всеки ден се нуждаем от смелост, защото всеки ден се сблъскваме със страховете си — може би не в толкова драматичен план като по време на банков обир или спасяването на давещ се човек, а просто при изразяването на своите чувства, побеждаването на стар навик или поемането на риска да бъдем различни.
Станахме и се заехме да разчистим, каквото беше останало от храната ни.
— Обичам да разпръсквам остатъците като дар за животните, но не твърде близо до колибата. — Тя ме поведе през гората към един склон, който беше толкова стръмен, че почти можеше да мине и за пропаст.
Застанала на ръба на урвата, жената маг започна да хвърля храната по посока на една сърна, която пасеше далече долу. Изведнъж земята под краката й, омекнала и натежала от дъждовете, поддаде. И сетне потресен я видях да изчезва от погледа ми. Втурнах се натам и я съзрях да се премята по склона. Без да съзнавам какво правя, аз скочих в дерето, опитвайки се да запазя равновесие, докато се търкалях подир нея. Сега и двамата се пързаляхме надолу към една вертикална отсечка.
Тя вероятно беше в съзнание, защото я видях да посяга към корени на дървета в опит да забави падането си. Всичко се случваше като на забавен кадър, с най-живи подробности. Знаех, че получавам сериозни наранявания и ожулвания, но не чувствах никаква болка.
Исках някак да й помогна, но първо трябваше да помогна на себе си. Опитвах се да се вкопча в разни коренища и треви. Късметът беше с мен и когато се изравних с нея, успях да я сграбча за ръцете. Точно в този момент някакъв падащ камък вероятно бе отскочил от главата ми, защото след това не помнех вече нищо.
Когато дойдох на себе си, лежах близо до едно езеро. Главата ми беше прогизнала от кръв. Отворих очи и видях жената маг. Лицето й беше изцапано, но очите й се усмихваха, докато бършеше главата ми с мокра кърпа.
— Кървенето спря — рече тя. — Май ще оживееш.
— Ти също — казах аз и успях да отвърна на усмивката й.
По-късно в мразовитата вечер, докато седяхме сгушени край огъня в нейната колиба, аз се замислих над случилото се и чак тогава ме връхлетя страхът. — Можехме да загинем! Или поне аз можех да загина… за теб не знам.
— Щеше да бъде по-мъдро от твоя страна и много по-безопасно, ако си беше останал там — отговори тя. — Но ти прояви смелост и тръгна след мен.
— Не беше смелост. Изобщо не се замислих какво правя. Просто те видях да падаш и скочих след теб.
— И все пак това беше чудесна демонстрация на Закона на Действието.
— Ако си замислила и някакви други демонстрации, бих предпочел да замерям дърветата.
Тя се усмихна.
— Понякога се случват и такива неща.
— Е, тази година май ти върви на падане — казах аз, говорейки за предишния подобен случай, който ми бе разказала.
— Смяташ ли, че това е знак за мен, който идва да ми покаже, че трябва да живея по-близо до морското равнище? — попита тя. След това добави с по-сериозен тон: — Нещата можеха да се развият и по друг начин. Можеше да загинеш. — Импулсът ти да помогнеш беше едновременно и похвален, и недалновиден.
— Какво?
— Ти реши, че не мога да си помогна сама.
— Е, стори ми се, че имаш нужда от малко помощ.
— И наистина беше така. Ала все пак помни, че всеки закон съдържа семената на своята противоположност. Понякога състраданието изисква действие, но този закон също така ни учи как да останем в тишина и покой — действието на недействието.
— Както при медитацията — казах аз.
— Да. В някои случаи трябва да действаш, а в други — да останеш в покой. Понякога можеш да проявиш най-голяма смелост, търпение и мъдрост, като се въздържиш от действие, въпреки непреодолимото желание и силния импулс да направиш нещо.
— Как да разбера кога действам и кога не?
— Онези, които са склонни към това да бъдат инертни и да се боят, трябва да развият волята си да постъпват смело и решително. Другите пък, които говорят и действат импулсивно, по-добре да се научат да бъдат мъдри, да се спрат, да си поемат няколко пъти въздух и да наблюдават импулсите си, без да се чувстват принудени да действат под тяхна диктовка. Във всеки случай, вслушвай се в мъдростта на сърцето си. Така ще разбереш кога трябва да останеш в бездействие и кога да уловиш мига.