След това останахме да седим заедно в покоя на вечерта, взирайки се в пламъците, а топлината на огъня прогонваше болката след скорошното ни премеждие. Докато мракът падаше, постепенно ме унесе на сън. Легнах настрани, загледан в пламтящите езици над огнището и заслушан в гласа й.
— Огънят трансформира материята в енергия, което идва да ни напомни, че всичко отминава и се променя. В крайна сметка ние всички биваме погълнати от негорящите пламъци на живота. Затова действай смело, Страннико, докато времето все още е в ръцете ти и все още имаш своето тяло. — След това и двамата замълчахме.
Законът на циклите
Да танцуваш с песента на Природата
В сърцето на всяка зима живее трепкаща пролет, а зад булото на всяка нощ чака усмихната зора.
Тази нощ в колибата сънувах ярък сън или поне си мисля, че е било сън: събуди ме гласът на жената маг. Навън вече беше светло, макар да имах чувството, че току-що съм заспал. Болката от скорошното ми падане беше изчезнала. Всъщност почти не усещах тялото си. Жената маг каза: „Ела“. Като че ли не видях устните й да се помръдват. След това се озовах до вратата на колибата, загледан в яркия летен ден. Калифорнийската трева бе пожълтяла, а въздухът бе сух и прашен.
— Затвори очи — каза тя. За няколко мига настъпи пълен мрак и тишина. След това очите ми се отвориха отново и видях облачен есенен ден. Вероятно бе превалял ранен сутрешен дъждец, защото прахът се беше слегнал, а сред сухата трева се виждаха зелени ивици. Усетих върху лицето си хладен повей и затворих очи.
Когато отново погледнах, почувствах острия студ на зимата. Всички дървета с изключение на вечнозелените бяха голи. По нападалите листа се виждаха следи от скреж. Пристъпих навън, почувствах коравата студена земя под краката си и чух тътена на далечна гръмотевица.
Проблесна светлина, навън отново бе пролет и в този момент чух гласа на жената мъдрец:
— Светът на природата танцува под музиката на промяната — редуващите се сезони, периодичните смени на небосвода, денят и нощта. Всички неща се случват във времето си, променят се и растат, появяват се и изчезват, като фазите на Луната, като прилива и отлива. Ако нещо се е издигнало, ще падне и като падне, отново ще се издигне. Това е Законът на Циклите.
След това настана утро. Събудих се освежен, но и с болки в тялото. Плиснах си шепа студена вода на лицето, изядох няколко боровинки и после жената маг ме покани да отидем на едно специално място високо горе на хълмовете. Докато се изкачвахме по една камениста пътека, аз й разказах за съня си.
— Сезоните могат да те научат на много неща и сънят ти е знак, че си готов да ги разбереш.
— Да разбера какво?
— Че ветровете на промяната могат да бъдат свиреп ураган, който разбива живота ти, или нежен ветрец, който гали страните ти. Тази промяна е единствената константа и тя се случва по свой собствен начин, когато й дойде времето.
— Промяната винаги е извиквала у мен смесени чувства. Понякога животът е скучен и аз копнея за нея, но когато всичко върви добре, трудните промени ми се струват… е, просто трудни.
— Самата промяна не е трудна — отвърна жената маг. — Тя идва непринудено като изгрева. Но повечето от нас търсят познатата рутина, за да си създадат усещането за ред и контрол. Така промяната може да изглежда като благословия или проклятие в зависимост от желанията ни. Един и същи дъжд е благодат за цветята и причина за тъга у хората, които са отишли сред природата, очаквайки ясен ден.
Законът на Циклите ни напомня, че и ние трябва да се променяме, както се редуват сезоните, че не е задължително старите ни навици да управляват нашия живот, че не е нужно миналото ни да става наше бъдеще, и че движещата сила на промяната в крайна сметка ни води към по-разширено съзнание, мъдрост и душевен покой.
Жената мъдрец хвърли поглед към тучната си градина и добави: