Седяхме под сянката на ябълките и ядяхме орехи и портокали, докато слънцето се издигаше към върхарите. Облегнах гръб на ствола на едното дърво и се заслушах в ромоленето на близкото поточе. Почувствах се в единство с цялата природа. Слънчевите лъчи ми стоплиха костите и ми донесоха усещането за отмора и дълбока почивка. Легнах по гръб, вдигнах очи към трепкащите листа и се заех да наблюдавам как облаците се носят над главата ми. И някак съвсем на място жената маг каза:
— Забелязваш ли как леко се носят облаците по вятъра, без да бързат и без да се съпротивляват?
Замислял се бях над тази идея и преди, но сега тихият й глас сякаш изрече най-съкровените ми мисли, докосна нещо дълбоко в мен и облаците и вятърът достигнаха до центъра на съзнанието ми. В този миг природата бе станала мой учител.
Жената маг завърши своя урок за Закона на Циклите с една история:
— Преди много години, когато пътувах из Полша, се случи да посетя дома на един известен равин, прочут заради голямата си мъдрост. Единствената стаичка, която обитаваше, бе пълна с книги. Освен тях той си нямаше нищо друго с изключение на една маса и одър.
— Раби — попитах го аз, — къде ти е обзавеждането?
— А твоето къде е? — каза той в отговор.
— Моето? — рекох аз озадачена. — Но аз само минавам оттук.
— Аз също — отвърна равинът. — Аз също.
Законът на приемането
Да прегърнеш Висшата Воля
Някои мислят, че отстояването на собствената позиция ни прави силни. Но понякога силата е в това да отстъпим.
Денят напредна и мина обед. Внезапен порив на вятъра разлюля клоните над главите ни и откъсна един лист, който се завъртя и падна в близкия поток. Жената маг махна по посока на струящата вода и ме попита:
— Забелязвал ли си, Страннико, че течащата вода е едновременно и мека, и могъща. Отстъпчива, силна и податлива, тя се подчинява на земното притегляне без съпротива и приема формата на всеки съд. Водата ни разкрива най-разумния и най-мощен отговор на всяко възможно обстоятелство.
— И какъв е този отговор?
— Отстъпването, приемането — отвърна тя.
— Не разбирам — казах аз. — Винаги са ме учили да се боря за онова, в което вярвам, и никога да не се примирявам.
— Макар Законът на Приемането да ни учи да приемаме всичко, каквото се случва в живота ни, тук не става дума за пасивното понасяне на онова, което не ни харесва, за пренебрегването на несправедливостта или допускането да бъдем контролирани и превръщани в жертви. Истинското приемане е активно, позитивно и отстояващо — съзидателен ангажимент да цениш и да използваш всяка ситуация.
— Не мога да претендирам, че истински оценявам по достойнство проблеми като грипа, спуканите гуми и други подобни неща — отговорих аз.
— Този закон не означава да претендираш каквото и да било или да отричаш истинските си чувства, а да ги трансформираш. Ти се научаваш да приемаш всичко, променяйки гледната си точка. — Жената маг закрачи, сякаш търсеше верните думи. — Погледни на нещата така. Да речем, че си атлет и се случи треньорът да ти даде ден почивка, а на другия да те подложи на изтощителна тренировка. Ти можеш да приемеш този факт и дори да го оцениш положително като част от спортната си подготовка. Е, добре, същото важи и за ежедневния ти живот. Духът е твоят треньор, Страннико, а животът е обучението ти. И така, питам те: защо не видиш спуканата гума и грипа като съществена част от познанието и развитието си?
— Е, сигурно и така може да се погледне на нещата. Но никога не съм си представял, че мога да отстъпя пред една спукана гума — пошегувах се аз.
Жената мъдрец се усмихна и обясни:
— Най-дълбокият смисъл на този закон е да се отдадеш на мига, да приемеш онова, което се случва, включително и начина, по който реагираш на него. Той изисква от теб да приемаш не само успехите и неуспехите в живота си, но и самия себе си — своето тяло, мисли и чувства.
— Да не искаш да кажеш, че веднъж щом приема себе си и се отдам на онова, което се случва, животът ще стане по-лесен?