— Нали разбираш, Законът на Единството е парадокс — едновременно и верен, и неверен, в зависимост от състоянието на съзнанието ни. Дали сме Едно цяло или множество отделни хора, зависи по-скоро от нашата гледна точка, а не от някаква обективна реалност. Общоприетото схващане ни казва, че сме отделни същества; Висшата Мъдрост твърди, че сме Едно цяло. При една променена гледна точка ние сме едно и също Съзнание, проявено в различни тела, както листата са част от едно дърво. Човечеството обаче пропуска да забележи тази висша истина и се е вторачило в различията между нас, в нещата, които ни разделят. Но ти няма да забравиш това, нали, Страннико?
— Няма да го забравя — казах аз. — Но не съм сигурен, че разбирам всичко.
— Поне направихме първата стъпка. Да видим къде ще ни отведе следващата — рече тя и взе един жълъд от земята. — Ако се вгледаме в този жълъд, ще видим в него „едно нещо“. И въпреки това той е съставен от милиони клетки, молекули и атоми. Малкият атом за нас е една цялост, но той е изграден от множество частици и енергии. Ако проучваме Земята, ние я възприемаме като „една планета“, но в действителност тя се състои от пръст, въздух, огън и вода — включително хилядите видове, милиардите живи същества и безчетните трилиони атоми. И така, какво са жълъдът, атомът и Земята — едно нещо или множество неща? А какво е човечеството?
Нямах отговор. Можех единствено да се замисля над въпроса й.
— Предполагам, че това е парадокс — казах накрая.
— Да — съгласи се жената маг. — И понеже наистина е така, ти можеш сам да избереш как да възприемаш реалността — от една по-стеснена или от по-широка перспектива.
— Нека погледнем на нещата по друг начин — продължи жената маг. — Можеш ли да се съгласиш, Страннико, че езикът отразява най-фундаменталните ни възприятия; че начинът, по който говорим, и думите, които използваме, имат нещо общо с гледната ни точка за реалността?
— Да, като че ли е така.
— Затова, като произнесеш думите „Аз отивам в моята къща“, това изречение има смисъл, нали така?
— Разбира се.
— Въпросното „аз“ е в пряка връзка с „моята“ къща и, разбира се, е нещо отделно от къщата. Така ли е?
— Дотук следвам мисълта ти.
— Е, добре, какъв е смисълът тогава на следното твърдение: „Моето тяло се чувства добре“? „Азът“ тук се отнася до „моето“ тяло. Означава ли това, че „той“ е нещо отделно от тялото?
— Ъ-ъ… никога не съм се замислял. Предполагам, че това е някаква условност на речта — отвърнах аз.
— Да, така е — продължи тя. — Но ти се съгласи, че езикът отразява фундаменталното ни виждане за реалността. И очевидният извод от това изречение е, че „ти“ не си собственото си тяло, а нещо, което „има“ тяло.
— Да, предполагам, че е така.
— Възможно ли е езикът ни да отразява една по-дълбока истина? Да направим още една стъпка нататък. Ако ти не си собственото си тяло, кой си тогава?
— Ами предполагам, че според теб аз съм душа или висша същност, която има тяло или живее в тяло, нещо такова.
— Добре тогава. Какво ще се получи, ако кажеш „моята душа“ или „моята висша същност“? Кой е този „аз“, който се крие зад прилагателното „моята“?
— Ъ-ъ… не знам.
— Възможно ли е „ти“ който говориш чрез тялото си, визирайки „моята“ къща, „моето“ тяло, „моята“ душа, „моята“ висша същност, в действителност да си чисто Съзнание?
— Аз… не зная. Това е парадокс…
— Да, наистина. Замисли се над това. Страннико. Едно Око гледа през милиардите очи, и то е онова Единствено Съзнание на безкрайна Любов и Мъдрост, което ние наричаме Бог. Това съзнание наблюдава как животът се разгръща пред него с благоволение и състрадание, и самото то е Животът. Възможно ли е дори когато се занимаваш с ежедневните си дела, носейки своите копнежи, грижи и мечти, ти да си същото това Съзнание, проявено във всички тези тела, умове, дървета, птици и жълъди?
— Ще ме извиниш ли? — казах аз. — Умът ми всеки момент ще гръмне.
Тя се засмя.
— Точно в това е проблемът! Мозъкът ти не може да го проумее. Можеш само да го почувстваш, а може и да не успееш. Когато това се случи в редките моменти на разширено съзнание, умът ти най-накрая ще се успокои; тогава ще се потопиш в абсолютно блаженство и ще изпиташ истински покой и радост. Но дотогава всичко това са само думи.