Въздъхнах. Имах усещането, че съм пропуснал нещо важно. Исках да изживея онова, за което говореше тя.
И тогава жената мъдрец отново отговори на най-съкровените ми мисли. Тя вдигна брадичката ми и се вгледа в очите ми. Отвърнах на нейния поглед и ми се стори, че потъвам все по-дълбоко и по-дълбоко, докато лицето й започна да се променя. Първо видях светлина около нея; сетне стана много стара жена, после безмилостен войн и след това започнаха да се редуват други хора; накрая видях… себе си. Това не беше отражението ми — в този момент връзката ни беше толкова дълбока, че там имаше само едно същество, а не две.
След това се върнах рязко към нормалното си състояние. Седяхме с кръстосани крака на меката трева. Бях зашеметен и онемял.
— Това беше само малко въведение, Страннико — каза жената маг. — Не искам от теб да почувстваш, да повярваш или напълно да разбереш своето Единство с цялото Сътворение, докато разполагаш с обикновеното си съзнание. Това изживяване идва само като Божествено благоволение. Но когато почувстваш това Единство дори само с едно човешко същество, ти ще го откриеш и за целия свят. Част от теб, едно място дълбоко в сърцето ти, знае тази висша истина. Затова можеш всеки миг да прегърнеш Закона на Единството, решавайки да възприемаш всички хора — любими същества, приятели и врагове — като аспекти на една по-обхватна твоя Същност.
— Затова следващия път, когато спориш със свой опонент — продължи тя, — любиш се с някого или участваш в спортно състезание, запитай се: „Какво ще стане, ако реша да видя другите като аспекти на моето «аз» и възприема и тях, и себе си като Едно цяло? Как бих постъпил тогава? Как ще повлияе това на взаимоотношенията ми? Какво би се случило тогава със завистта и ревността? Какво би станало, ако заместя по-малкия си личен интерес с интереса на по-голямата си Същност?“ Няма ли съперничеството да бъде заменено със сътрудничество, когато разбереш, че дори и враговете ти са били твои ученици и учители — част от самия теб?
— От думите ти излиза, че това може да промени почти всичко.
— Осъзнаването на тази истина може наистина да промени света, душа след душа — рече жената маг.
— Някои учители и книги се позовават на тази идея за единството.
— Малцина са ги чули — отвърна тя. — Светът едва сега узрява за нея и като че ли е готов да я осмисли, и то не в лицето на неколцина идеалисти, а в това на множество реалисти, които разбират, че човешката еволюция — дори оцеляване — зависи от това дали ще възтържествува по-широката визия за човешкия род като едно Цяло. Също както различните ни органи работят за доброто на цялото тяло, така и светът е на път да се раздели с враждебното себелюбие и да избере искреното сътрудничество в интерес на Единното Тяло на цялото Човечество.
В този момент разбрах защо при първата ни среща тя ме бе поздравила като отдавна изгубен брат. Всъщност жената маг виждаше в мен и във всеки друг човек част от самата себе си.
— Сега разбираш — каза тя, отговаряйки на мислите ми, — защо животът ми се струва толкова забавен. Когато разговарям с теб, гледам някое дърво или наблюдавам сърна, аз виждам само друг аспект на самата себе си. Бера боровинки и това е като…
— Като онзи разказ на Селинджър — прекъснах я аз. — Едно момче пиело мляко и му се струвало, че „Бог влиза в Бог“
— Да, Страннико, усещането е точно такова. И понеже започваш да виждаш приятели и врагове, любими същества и непознати през очите на това Единно Същество, дилемите и конфликтите изчезват, всички рани зарастват и всички парадокси се стопяват под светлината на тази основна истина. Това е краят на всички търсения, защото ти си вече всеки и навсякъде. Това е краят и на всичките ти страхове, защото достигаш до вечната истина за действителната си същност — чисто Съзнание, което никога не умира. В Единството е пълнотата на всички закони на Духа: едно състояние на равновесие и самообладание, съвършена вяра в решенията, които взимаш в хода на живота си, търпение при всяка стъпка през вечното настояще, състрадание към всички други аспекти на по-голямата ти Същност. Тук съмненията се преодолени и всичките ти действия са огрени от една целокупност. След много животи търсене ти се сливаш с Вселената.
Гласът на жената маг стана по-тих, сякаш бе потънала в някакъв унес:
— Разбираш ли това. Страннико? Можеш ли да почувстваш истината в думите ми? Осъзнаваш ли, че ти си едновременно и горящото дете в изпепелено от войната село, и пилотът на самолета, който сипе огън? Осъзнаваш ли, че си и майката, и новороденото; и жертвата на брутално нападение, и насилникът, който извършва престъплението? Ти си извършил всички дела, сторени в името на Бога или на дявола. Ти си най-знатният и най-бедният, носиш изпокъсани парцаливи дрехи и одежди от злато. Има те във всяка проява на доброта и жестокост, малодушие и смелост. Там, където са глупакът и мъдрецът, създанията, които крачат, плуват и летят — там си и ти. Един и безбройно много, възвишен и низък, горчив и сладък, ти си и Земята, и над нея, и под нея.