— Как мога да постигна състоянието на истинско равновесие?
Една риба разтревожи езерото, разпращайки малки вълнички по огледалната му повърхност. Жената маг отговори:
— Отиди на някое тихо място, онова спокойно езеро вътре в теб. Гледай. Ослушай се. Обърни внимание на всяка малка вълна в тялото или живота си, причинена от някое прекомерно или твърде недостатъчно действие в яденето, пиенето, тренирането, работата или общуването с другите.
Докато си мислех за тези неща, в ума ми се породи друга мисъл.
— Като се има предвид колко неща се случват в днешния свят, отделянето на толкова много енергия, за да се взираш навътре в себе си и да търсиш равновесие и вътрешен мир, ми се струва някак егоцентрично.
Усмихвайки се, жената маг ми даде знак да тръгна с нея покрай брега на езерото.
— Много хора бъркат понятието „егоцентричен“ с „егоистичен“ — рече тя. — Но веднъж щом намериш собственото си равновесие, ти ще намериш и онзи вътрешен покой и вътрешна сила, с които да промениш света.
Тя се наведе и взе от земята една тънка права пръчка, дълга няколко стъпки, и я задържа отвесно на пръста си. В началото пръчката стоеше съвършено права. След това започна леко да се поклаща и да се люшка напред-назад.
— Твоите желания и привързаности ще те дърпат в едната посока — каза жената мъдрец. — Страхът, вътрешната съпротива и въздържанието ще те теглят в другата. — Всякакъв род крайности, дори и заемането на непреклонна позиция по даден въпрос, може да те отклони от онова равновесно състояние, което се съобразява с всички страни на една спорна тема. Разбираш ли това?
— Мисля, че да, но не съм сигурен — отвърнах аз.
— Добре! Това означава, че си готов да започнеш да се учиш.
Докато вървяхме по пътечката, забелязах, че жената маг стъпваше толкова тихо по падналите клонки, че почти не чувах стъпките й. Нейното собствено равновесие беше изключително.
— Подобно на всички закони, които смятам да споделя с теб — продължи тя, — Законът на Равновесието не е просто философия, а начин на живот с много практически приложения. — Забелязвайки озадачения ми поглед, жената взе един камък от земята, подаде ми го и ми посочи невисок бор на около трийсетина крачки разстояние. — Виждаш ли ствола на онова дърво ей там? Да видим дали можеш да го уцелиш с този камък.
Поех си въздух, прицелих се и хвърлих. Камъкът прелетя на няколко стъпки от лявата страна на бора. Тя ми подаде друг камък. Отново замахнах и този път бях малко по-близо до целта, но отново вляво от нея. След това жената маг ми подаде още четири камъка, погледна ме в очите и заговори бавно.
— Важно е да уцелиш ствола на дървото с един от тези камъни.
Не разбрах какво точно искаше да каже, но знаех, че говори съвсем сериозно. Сърцето ми започна да бие по-бързо.
— Приложи Закона на Равновесието! — напомни ми тя.
— Как?
— Вече ти казах, че когато си в неравновесие, това ти се струва нормално. Затова продължаваш да търсиш опора в познатото. Ето защо най-бързият начин да намериш центъра е да се оттласнеш от залитането си в едната крайност, съзнателно да се придържаш към противоположното на онова, с което си свикнал. Например, ако говориш прекалено бързо или прекалено тихо, за да те разбират добре, трябва умишлено да започнеш да говориш така, че да звучи „прекалено бавно“ или „прекалено високо“
— И понеже на няколко пъти хвърлих камъка твърде вляво — рекох аз, — сега трябва да се прицеля твърде вдясно. Така ли?
— Точно така — отвърна тя.
— Въпросът е в това, че имам право само на четири опита. Не искам камъните ми да минат нито от лявата, нито от дясната страна на дървото. Ще ми се просто да го уцеля.
— Сигурна съм, че е така. Но когато си пропуснал целта си и вляво, и вдясно, ще ти бъде много по-лесно да намериш центъра, независимо дали се целиш в дървета или вършиш нещо друго.
— Разбирам — казах аз.
— Да разбираш означава да действаш — отсече тя и ми посочи дървото.
Бях изпълнен с колебание, но все пак исках да опитам. Умишлено се прицелих вдясно. За моя изненада, камъкът отново прелетя от лявата страна на дървото.
— Видя ли — каза жената маг. — Свикнал си с онова, което правиш обикновено, и то ти се струва нормално. Затова и не коригира мерника си в достатъчна степен. Точно по тази причина хората трудно променят навиците си и се учат толкова бавно. Този път бъди смел! Направи така, че при следващите два удара камъкът наистина да премине от дясната страна на дървото!