Така и сторих. Първият камък мина на метър вдясно. Същото се случи и с втория.
— Последен опит — казах аз нервно.
— Законът на Равновесието ще ти помогне — каза тя. — И аз също. — Жената ме поведе към дървото, докато накрая се озовах само на пет крачки от него. — Никой не е казал, че трябва да си правиш живота толкова труден — рече тя с усмивка. — Ако ти се стори, че си твърде далече, просто се приближи достатъчно и това е.
Засмях се и уцелих дървото точно в средата.
След това отново тръгнахме по пътеката, която следваше брега на езерото, и докато вървяхме, жената мъдрец заговори за една друга страна на закона.
— Равновесието започва с дишането — каза тя. — Вдишването и издишването са част от първичния ритъм на живота. Когато си поемаш въздух, намираш вдъхновение, а като го изпуснеш — облекчение. Вдишване и издишване — раждане и смърт с всеки следващ дъх.
— Почувствай сега дишането си — продължи жената маг. — Обърни внимание, че когато ритъмът му е смутен, същото се случва и с емоциите ти. Затова, когато изпиташ гняв, приеми го изцяло и върни равновесието на дъха си. Когато те налегне мъка, прегърни я нежно и върни равновесието на дъха си. Когато усетиш, че те обзема страх, отнеси се с уважение към него и дишай дълбоко, за да намериш отново равновесието си.
— Когато издишваш, ти даваш; когато вдишваш, приемаш. Ако получиш повече, отколкото си дал, ти чувстваш това неравновесие като необходимост да се отплатиш по някакъв начин и да затвориш кръга на взаимоотношенията си. Ако даваш повече, отколкото си получил, се чувстваш изчерпан и накрая вече нямаш нищо за даване.
— Чел съм за светци, които са дали много и са получили много малко.
— Може и така да изглежда на пръв поглед, но тези същества изпитват изобилна радост, любов и благодарност — отговори тя. — Законът за Равновесието гласи, че онези, които раздават с пълни шепи любов и великодушие, получават щедра отплата.
Докато се изкачвахме нагоре по хълмовете по една тясна виеща се пътека, аз си спомних нещо, което тя бе казала скоро след срещата ни.
— Още в самото начало ти спомена, че се нуждаеш от помощта ми — подех аз, — във връзка с някаква мисия.
— Сега тече подготовката ти — напомни ми тя. — Първо научи урока на бялата чапла. Намери равновесието в живота си и във всички останали неща. Отдавай почит на този закон и следвай стъпките на мъдрите. Изследвай човешкия опит, но тъй като крайностите обикновено пораждат напрежение, винаги се връщай към златната среда, търси средния път. Нека действията и думите ти да изплуват леко, като смяната на годишните времена. В това състояние на вътрешно равновесие ще намериш яснота и душевен мир.
Думите на жената маг заглъхнаха. Ние продължихме нагоре по хълма и аз хвърлих един последен поглед към бялата чапла, която все още стоеше в съвършен покой на брега на езерото.
Законът на избора
Да възвърнем могъществото си
Пешком и с леко сърце поемам по широкия път — свободен и здрав… А светът е пред мен и дългата кафява пътека води натам, накъдето реша.
Огледалната повърхност на езерото, блестяща като полирано стъкло, постепенно се отдалечи и след това изчезна, докато се изкачвахме по едно малко възвишение. Малко по-късно пътечката се разшири и се разклони в три различни посоки.
— Ти ще бъдеш водач за известно време — каза жената маг.
— Но аз не зная къде отиваме. Тя ме погледна и се усмихна.
— Това е интересно мнение, Страннико, но според мен ти винаги си знаел къде отиваш, независимо дали си го съзнавал, или не. И така, коя пътека избираш?
— Има ли някакво значение?
— В крайна сметка, не — отвърна тя. — Всички пътища водят в една и съща посока. Но по една от тези пътеки можеш да стигнеш до зелена долина, по другата до скалист връх, а по третата — до тъмна гора. Не знаеш къде ще отведе тази или онази пътека. И въпреки това трябва да направиш избор.
Усмихнах й се.
— Имам чувството, че се опитваш да ми внушиш нещо.
— Избери една от пътеките и после ще говорим.