О. Хенри
Законност и ред
Наскоро се озовах в Тексас, решен да посетя познати от едно време места и красиви кътчета. Спрях за седмица в овцевъдната ферма, където бях живял преди много години и както правят всички посетители, с охота се впуснах в работата, която се вършеше в момента, а тя се оказа „топене“ на овцете.
Само че тази процедура е толкова различна от обикновеното човешко кръщене, че си заслужава допълнително разяснение. Представете си огромен железен котел с половината огньове на Авернус1 под него. Котелът се пълни с вода, която скоро завира буйно. Вътре се пуска гъста луга, вар и сяра и всичко това се оставя да се задуши и изпари, докато вещерският бульон стане достатъчно силен да опърли третата ръка на самата Паладино.
После тази концентрирана смес се разрежда с галони вода в една огромна каца, след което овцете се хващат за задните крака и се пускат вътре. Натопяват се хубаво с помощта на чаталест прът в ръцете на човек, сложен там специално за тази цел, и се оставят да изпълзят навън по наклонена дъска в едно ограждение, където да изсъхнат или да умрат, в зависимост от онова, което ще постанови състоянието им. Ако някога сте хващали силен, двугодишен овен за задните крака и сте почувствали 750-те волта, които той може да прати с ритници по ръката ви седемнайсет пъти преди да го хвърлите в кацата, вие, разбира се, ще се надявате той да умре, вместо просто да изсъхне.
Казах това само за да обясня защо след топенето Бъд Оукли и аз с радост се проснахме на брега на намиращото се наблизо charco2, доволни от приятното изтощение и чистото съприкосновение със земята, така желано след изтощителните ни усилия. Стадото беше малко и ние свършихме в три след обяд, тъй че Бъд донесе от торбата на седлото си кафе, кафеник, един голям комат хляб и малко бекон. Господин Милс, собственик на фермата и мой стар приятел, се метна на коня си и препусна към ранчото заедно със своите мексикански trabajadores3.
Докато беконът цвърчеше приятно, зад нас се чу шум от конски копита. Рязаната пушка на Бъд лежеше в кобура на десетина стъпки от ръката му. Той не обърна никакво внимание на приближаващия конник. Това поведение на тексаския фермер бе толкова различно от някогашния обичай, че аз се почудих. Инстинктивно се обърнах, за да огледам евентуалния враг, който ни дебнеше отзад. Видях конник, облечен в черно, който можеше да бъде адвокат, енорийски свещеник или погребален агент, яздещ миролюбиво по пътя покрай atroyo4.
Бъд забеляза моите предохранителни движения и се усмихна саркастично и тъжно.
— Отсъствал си твърде дълго — отбеляза той. — Вече не ти трябва да се оглеждаш, когато някой препуска зад теб в този щат, освен ако не те погне в гръб; а дори и тогава е по-вероятно да се отнася само за някакви брошури или петиция, която трябва да се подпише срещу тръстовете. Никога не съм поглеждал този hombre5, който ме подминава на кон, но се обзалагам за една кварта6 дезинфекционен разтвор за овце, че е някакъв закоравял моралист, който събира гласове за сухия режим.
— Времената са се променили, Бъд — казах аз мъдро. — Днес Югът и Югозападът се управляват от един основен принцип: законност и ред.
Забелязах как в бледосините очи на Бъд проблесна студена искра.
— Не че аз… — подхванах припряно.
— Разбира се, че не — потвърди Бъд сърдечно. — Знаеш го чудесно. Живял си тук по-рано. Законност и ред, казваш? Преди двайсет години можехме да твърдим, че са реалност. Имахме само два или три закона, които наказваха убийство пред свидетели, кражба на коне и гласуване с бюлетината на Републиканците. Но какво е положението сега? Единственото, което получаваме, са нарежданията. Законите вече нямат място в този щат. Законодателите са се настанили там в Остин и не правят нищо, освен да създават закони против вноса на керосин и учебници в щата. Смятам, че се страхуват да не би човек, като се прибере някоя вечер след работа, да си запали лампата, да добие образование, да се хване здраво и да създаде закони, които да отменят гореспоменатите. Колкото до мен, аз съм за старите времена, когато законността и редът имаха своя ясен и точен смисъл. Законът си е закон, редът — ред.
— Но… — започнах аз.
— Канех се — продължи Бъд, — докато стане кафето, да ти разкажа един случай — пример за действителни законност и ред още от времето, когато делата се решаваха с револвера, а не в съдебната зала.
Чувал ли си за стария Бен Къркман, краля на добитъка? Неговата ферма се простира от Нуесес7 до Рио Гранде. В онези дни, както знаеш, имаше барони и крале на добитъка. Разликата беше следната — когато един говедар отидеше до Сан Антонио, купеше бира на вестникарските репортери и им дадеше само бройката на добитъка, който действително притежава, те го пишеха за барон. Ако им купеше шампанско и прибавеше бройката на говедата, които е откраднал, го обявяваха за крал.
1
Езеро в кратера на вулкан край Неапол, считано в древността за входа към преизподнята; самият ад. — бел.пр.
7
Река в южен Тексас, течаща на югоизток до Корпус Кристи на Мексиканския залив. — бел.пр.