— Какъв контрактор? — питам. — Звучи ми като някакъв бизнес. Нямаш намерение да разкарваш цимент или да откриваш разклонения и да наемаш работници по някоя железопътна линия, нали?
— Ти не разбираш — казва Люк. — Омръзна ми от пространство, хоризонти, територии, разстояния и тем подобни. Онова, което искам, е прилично ограничаване. Искам двор с ограда, където можеш да излезеш след вечеря, да седнеш и да послушаш птича песен.
Ето какъв човек беше той. Обичаше домашния уют, въпреки че нямаше голям късмет в подобни предприятия. Но никога не отваряше дума за онези времена в ранчото. Сякаш ги беше забравил. А аз се питах как с неговите идеи за дворове, пилета и огради е успял да освободи мислите си от онова негово дете, отнето му по незаконен начин, въпреки решението на съда, с което разполагаше. Но той не беше човек, когото можеш да попиташ за нещо подобно, след като сам не отваря дума за това.
Мисля, че беше вложил всичките си чувства и идеи в работата си на шериф. Чел съм по книгите как мъже, претърпели разочарование в тези поетични, фини и изискани отношения с жени, после ги отхвърлят изцяло и намират утеха в някакво занимание — например рисуване на картини, отглеждане на овце, наука или учителска работа. Това, мисля, стана и с Люк. Но тъй като той не можеше да рисува, си го изкарваше като преследваше конекрадци и полагаше усилия да превърне окръг Мохада в място, където можеш да си спиш необезпокояван, ако си добре въоръжен и не се страхуваш от нашествие на тарантули.
Един ден в Билдад спряха неколцина от ония инвеститори от Изток, щото то нали градът ни е гара за вечеря по линията на I. & G.N. Точно се връщали от Мексико, където правели оглед на мини и ей такива неща. Бяха петима — четиримата солидни люде с ланци, не по-малко от двеста фунта живо тегло и едно момче на около седемнайсет-осемнайсет години.
Та момъкът се беше накиприл с един от ония каубойски костюми, дето новаците мъкнат със себе си на Запад. Личеше му отдалеч, че умира да погне двама-трима индианци или да нацели някоя гризли с малкия револвер с перлена дръжка, който бе закачил за колана на кръста си.
Отидох на гарата да държа под око новодошлите и да внимавам да не се установят някъде, та да изплашат кончетата, вързани пред магазина на Мърчисън, или да извършат някакво друго нарушение. Люк беше по петите на банда крадци на добитък надолу по Фрио, а в негово отсъствие за законността и реда винаги се грижех аз.
След вечеря тоя младок излиза от вагон-ресторанта, докато влакът чака, и започва да се перчи нагоре-надолу по платформата, готов да гръмне всички антилопи, лъвове или отделни граждани, които биха дръзнали да го обезпокоят или да го приближат прекалено. Беше хубав момък, само че като всички ония новаци не можеше да разпознае един град на законност и ред, дори и да се озовеше в него.
След малко пристига Педро Джонсън, собственик на щанда за чили-кон-карне12 на Кристъл Палас13 в Билдад. Педро беше човек, който обичаше да се забавлява. Та той започва да дразни този младеж с подигравки и даже се запревива от смях. Бях твърде далеч, за да чуя, но момъкът изглежда му е отправил някакви реплики, щото Педро се качва и така го зашлевява, че хлапакът отхвърчава на десет стъпки, а Педро едва не пука от смях. И тогава момчето става по-бързо, отколкото е паднало, измъква своя револвер с перлена дръжка и — Бам! Бам! Бам! — Педро си го получава тройно на специални и ценни места по тялото. Видях как всеки път, когато куршумът го уцелеше, от дрехите му се вдигаше прах. Тия малките, 32-и калибър, понякога са в състояние да създадат бая неприятности отблизо.
В това време камбаната на локомотива вече бие и влакът бавно потегля. Качвам се аз при момъка, арестувам го и му вземам оръжието. Но веднага разбирам, че тия капиталисти нещо се уговарят за влака. Единият от тях се поколеба пред мен за секунда, пусна нещо като усмивка и заби юмрук в брадичката ми. Аз се проснах на перона и си подремнах. Никога не съм се страхувал от пищови, но не искам никой освен бръснаря да си позволява отново такива волности с лицето ми. Когато се събудих, цялата компания — влак, момък и останалите — бяха заминали. Попитах за Педро и ми обясниха, че според доктора щял да се оправи, стига раните му да не се окажели фатални.
Когато след три дена Люк се върна и аз му разказах за случилото се, той побесня.
— Защо не телеграфира в Сан Антонио — пита гневно — и не заръча да ги арестуват там?
— Ох, виж — казвам му, — винаги съм се възхищавал на телеграфа, но точно тогава се бях посветил малко на астрономията. Оня капиталист очевидно знаеше как да жестикулира.
12
Пикантно ястие от смляно или нарязано на кубчета говеждо с люти чушки или лютив пипер, към което могат да се добавят домати и боб. — бел.пр.
13
Сграда, главно от стомана и стъкло, построена в Хайд Парк, Лондон, за грандиозното изложение през 1851, унищожена от пожар през 1936; името се използва и до днес за подобни постройки. — бел.пр.