— Свършихте ли работа?
— Не, госпожо, ни най-малко.
— Тогава няма такса — вика тя.
— Благодаря ви, госпожо — казвам и поемам отново по следата.
След малко решавам да зарежа етикета — избирам си едно момче от ония със сини униформи и жълти копчета отпред и той ме завежда в нещо, което нарече помещение за кафе и закуска, И първото, което виждам, като влизам, е оня момък, дето гръмна Педро Джонсън. Седи си сам-самичък на една масичка и почуква някакво яйце с лъжица така, сякаш го е страх, че ще го счупи.
Настанявам се аз на стола срещу него, а той изглежда нещо обиден и помръдва, сякаш се кани да стане.
— Мирувай, синко — викам му. — Ти си задържан, арестуван и подведен под отговорност от тексаските власти. Давай, чукни по-силно това яйце, ако ти трябва вътрешността му. Кажи сега, защо застреля господин Джонсън от Билдад?
— А аз мога ли да попитам вие кой сте?
— Можеш — викам му. — Карай.
— Предполагам, че сте наясно — казва хлапакът без да му мигне окото, — и все пак, какво ще хапнете? Ей, келнер! — вика той, вдигайки пръст. — Вземете поръчката на този господин.
— Един бифтек — казвам, — няколко пържени яйца, кутия компот от праскови и кварта кафе горе-долу ще ме оправят.
Говорим известно време за нещата от живота и после той казва:
— Какво се каните да правите във връзка с тези изстрели? Аз бях в правото си да прострелям този човек — обяснява хлапакът. — Той ме наричаше с обидни имена, които аз не можех да пренебрегна, а после ме удари. И също носеше оръжие. Какво ми оставаше да направя?
— Ще трябва да те върнем в Тексас — казвам.
— С удоволствие — отвръща момчето, като се подсмихва, — стига да не беше по такъв повод. Това е животът, който ми харесва. Откакто се помня, все съм искал да яздя, да стрелям и да живея на открито.
— Кои бяха ония смелчаги, с които пътуваше тогава? — попитах аз.
— Вторият ми баща — отвърна момчето, — и някои негови бизнес-партньори в мексиканските мини и по проекти за поземлената собственост.
— Видях те да прострелваш Педро Джонсън — рекох аз — и ти взех онзи тапешник, с който го извърши. Когато го сторих, забелязах три-четири малки белега, нанизани като верижка над дясната ти вежда. Значи и преди си участвал в свади, тъй ли?
— Имам тези белези откакто се помня — отвърна момчето. — Не знам откъде са се появили.
— Бил ли си по-рано в Тексас? — питам.
— Не, доколкото си спомням — отвърна той. — Само дето щом навлязохме в прерията, изведнъж ми се стори, че вече съм виждал всичко това. Все пак, мисля, че не съм.
— Имаш ли майка? — питам.
— Умря преди пет години — отвърна той.
Пропускам по-голямата част от онова, което последва, а когато Люк се върна, аз му предадох хлапето. Той се беше видял със Скъдър и му беше казал какво иска, а вероятно Скъдър се е поразмърдал с някой от ония телефони веднага след като Люк си е тръгнал. Защото около час по-късно в нашия хотел пристигат от тия градски рейнджъри в цивилни дрехи, дето им викат детективи, и ни подкарват всички към тъй наречения магистратски съд. Обвиняват Люк в опит за отвличане и го питат какво има да каже.
— Ваше Благородие, този хлапак — обяснява Люк на съдията, — стреля и съвсем съзнателно и преднамерено надупчи един от най-уважаваните и изтъкнати граждани на Билдад, щата Тексас. С това свое действие той подлежи на наказание в името на законността и реда. И аз тук категорично го заявявам и изисквам намесата на Ню Йорк Сити по отношение на предполагаемия престъпник. Знам със сигурност, че той е извършителят.
— Разполагате ли с обичайните и необходими писмени пълномощия от губернатора на вашия щат? — пита съдията.
— Обичайните документи — отвръща Люк — ми бяха взети в хотела от онези господа, които представляват законността и реда във вашия град. Имаше два колта 45-калибър, които съм спастрил за девет години, и ако не си ги получа обратно, ще има и други неприятности. Можете да попитате когото пожелаете в Мохада за Люк Съмърс. Обикновено не ми трябват други документи за онова, което върша.
Виждам аз, че съдията започва да се вбесява и пристъпвам напред:
— Ваше Благородие, въпросният обвиняем, господин Люк Съмърс, шериф на окръг Мохада, щата Тексас, е най-свестният мъж, наказвал престъпността или защитавал устоите на законността в най-великия щат на Съюза. Но той…
Съдията удря с дървено чукче по масата пред себе си и пита кой съм.