— Агент на ФБР?
— Да. Жена.
— И какво ви каза?
— Разговаря с Джак, а той после каза на мен. Имало проблем с единия от серийните номера. Обяснила му, че списъкът се разпространявал из сградата и накрая стигнал до бюрото й. Прегледала номерата в компютъра си и възникнал проблем с един от тях.
Крос млъкна, сякаш за да си поеме дъх, и отново облиза устни, досущ подводно същество, изпълзяващо от пукнатина.
— Сигурен съм, че имаш още уиски в шишето, Хари.
— Съжалявам, няма повече. Следващия път. Какъв е бил проблемът с номера?
— Доколкото си спомням, жената казала на Джак, че събира номера. Разбираш ли какво имам предвид? Щом на бюрото й попадне списък с номера на банкноти, тя ги вкарва в компютъра си и ги добавя към базата данни. И после може да ги сравнява. Това била нова програма, върху която работела. Правела го от няколко години и имала много номера в компютъра. Моля те, Хари, дай ми вода. Гърлото ми… Много говорих.
— Ще повикам Дани.
— Не, не. Просто отиди до мивката и налей вода в плоското си шише. Не безпокой Дани. Тя има достатъчно грижи.
Напълних шишето с вода до половината и му го дадох. Той я изпи всичката и след няколко минути най-после продължи да разказва.
— Агентката казала, че един от номерата в нашия списък фигурирал и в друг списък, а това е невъзможно.
— Какво искаш да кажеш? Не следя мисълта ти.
— Да видим дали си спомням правилно. Казала, че една от стотачките в нашия списък имала същия сериен номер като стотачка, използвана като примамка в банков обир, извършен половин година преди да задигнат двата милиона от снимачната площадка.
— И къде е бил извършен този банков обир?
— Мисля, че в Марина дел Рей. Но не съм сигурен.
— И какъв е бил проблемът? Защо да не може банкнота от По-ранен обир да бъде пусната в обращение, да се върне в банката и после да бъде включена в двата милиона, изпратени на снимачната площадка?
— И аз това попитах. Джак ми каза, че е невъзможно.
Първо, крадецът, който е отмъкнал банкнотата в Марина дел Рей, е бил заловен. Банкнотата е била намерена у него, била е използвана като веществено доказателство и той е отишъл в затвора.
Кимнах и се замислих върху думите му. Опитвах се да проумея положението.
— Агентката е казала, че е невъзможно стотарката във вашия списък да бъде включена в двата милиона за филма, защото по онова време е била прибрана като веществено доказателство за банковия обир в Марина дел Рей.
— Точно така. Тя дори отишла и проверила вещественото доказателство, за да се увери, че банкнотата е там. И я видяла.
Опитах се да реша какво означава това, ако изобщо означаваше нещо.
— Какво направихте с Джак?
— Ами, не много. Имаше доста серийни номера — шест страници. Решихме, че този е записан погрешно, че човекът, който го е написал, е сбъркал. Тогава вече работехме по друг случай. Джак каза, че ще се обади в банката и в „Гло-бал Ъндъррейтърс“. Но не знам дали го е направил. После, скоро след това, загазихме в онзи бар и всичко някак избледня… докато не се сетих за Анджела Бентън и не ти се обадих. Паметта ми започна да се възвръща.
— Разбирам. Спомняш ли си името на агентката?
— Съжалявам, Хари, не го помня. Може и да не съм го знаел. Не разговарях с нея и мисля, че Джак не ми каза името й.
Млъкнах и се замислих дали си заслужава да тръгна по тази следа. Кизмин Райдър ми бе казала, че по случая се работи. Може би в тази насока. Вероятно хората, за които бе споменала, бяха агенти на ФБР. Докато разсъждавах, Крос отново се обади.
— Доколкото разбрах от Джак, агентката сама стигнала до това откритие, докато работела с компютърната си програма. Почти като хоби. Неофициално.
— Спомняш ли си дали имаше други съвпадения на серийни номера? Преди това?
— Имаше едно, но не стигнахме Доникъде. Всъщност поя-Би се много скоро след това.
— Какво беше?
— Появи се в банкова сметка. Мисля, че във Финикс. Паметта ми е като швейцарско сирене. С много дупки.
— Спомняш ли си изобщо нещо за това?
— Беше приходна сметка от бизнес, в който се оперира с пари в брой. Като ресторант. Нещо, което не можахме да проследим.
— Но не бе минало много време след обира, така ли?
— Да. Джак дори отиде там, но стигнахме до задънена улица.
— Колко скоро след обира стана това?
— Може би две-три седмици. Не съм сигурен.
Кимнах. Паметта му се завръщаше, но още не беше надеждна. Това ми напомни, че без документацията по случая съм с вързани ръце.
— Добре, Лотън, благодаря. Ако си спомниш нещо друго, кажи на Дани да ми се обади. И независимо дали това ще стане, или не, пак ще дойда да те видя.