10
Докато стигна пред сградата на ФБР в Уестуд, стана 16:15. Тъкмо паркирах и клетъчният ми телефон иззвъня. Обаждаше се Кийша Ръсел.
— Хари, искам да ти кажа, че направих разпечатка на всичко и я пуснах по пощата. Но сгреших за нещо.
— За какво?
— Имало е още една статия по случая. Преди два месеца. Бях на почивка. Заседиш ли се твърде дълго тук, ти дават четири седмици платен отпуск. Взех ги наведнъж и отидох в Лондон. Докато бях там, са се навършили три години от изчезването на Марта Геслер. И един колега ми е откраднал случая. Дейвид Феръл е написал статия. Но нищо ново. Геслер още е в неизвестност.
— В неизвестност? Това означава, че ти… или Бюрото още я мислите за жива. Нали ми каза, че я смятат за мъртва.
— Просто така се изразих. Не мисля, че на някого му пука особено за нея, ако разбираш какво имам предвид.
— Да. Сложи ли последната статия в материалите, които ми изпрати?
— Всичко сложих. И не забравяй кой ти ги изпраща. Феръл е приятен тип, но не искам да му се обадиш, когато попаднеш на нещо голямо.
— Това никога няма да стане, Кийша.
— Знам, че си намислил нещо. Проверих.
Думите й ме накараха да спра насред площадката пред сградата. Ако Ръсел се бе обадила във ФБР и бе разговаряла с Нунес, агентът нямаше да е доволен, че споделям разкритията от разследването си с любопитна репортерка.
— Какво искаш да кажеш? — попитах спокойно. — Какво си направила?
— Нещо повече, освен да прегледам репортажите. Обадих се в Сакраменто. В Бюрото за издаване на лицензи. Научих, че са ти издали разрешително за частен детектив.
— Е, и какво от това? Всяко ченге, което напусне, го прави. Не можеш лесно да се откажеш от значката. Мислиш си: „Ще стана частен детектив и ще продължа да ловя лошите“, разрешителното ми е вкъщи, Кийша. Не разследвам нищо и не работя за никого.
— Добре, Хари, добре.
— Благодаря за изрезките. Трябва да затварям.
— Дочуване, Хари.
Затворих телефона и се усмихнах. Харесваше ми да кръстосвам шпага с нея. След десет години на отразяване на полицейската работа Ръсел беше цинична като в деня, когато разговаряхме за пръв път. Учудващо за журналист, още повече чернокож.
Погледнах сградата — бетонен монолит, закриващ слънцето. Намирах се на трийсет крачки от входа, но отидох до редицата пейки встрани и седнах. Погледнах часовника си и видях, че съм закъснял много за срещата с Нунес. Бедата беше, че не знаех какво ме чака, когато се кача горе, и затова нямах желание да вляза. Федералните агенти винаги те изкарват от равновесие и ти дават ясно да разбереш, че това е техният свят и ти си само поканен гост. А сега, след като нямах полицейска значка, сигурно щяха да се държат с мен по-скоро като с неканен гост.
Извадих телефона, позвъних на централата на Паркър Сентър — един от номерата, които още помнех, и поисках да ме свържат с Кизмин Райдър. Тя вдигна веднага.
— Кизмин, аз съм, Хари.
— Здравей, Хари.
Опитах се да разгадая тона й, но не можах. Беше монотонен. Не успях да разбера колко е останало от сутрешния й гняв и враждебност.
— Как си? Мина ли ти?
— Получи ли съобщението ми, Хари?
— Съобщение? Какво пишеше там?
— Преди малко се обадих у вас. Извиних се. Не трябваше да позволявам на личните чувства да се смесват с причината за посещението ми. Съжалявам.
— Няма нищо, Кизмин. И аз се извинявам.
— Сериозно? За какво?
— Не знам. Предполагам, че за начина, по който напуснах. Двамата с Едгар не заслужавахте това. Особено ти. Трябваше първо да говоря с вас. И да го обсъдим. Така постъпват партньорите. Мисля, че не се държах като добър партньор.
— Не се притеснявай. Точно това казах в съобщението си. Да забравим миналото и да останем приятели.
— Бих искал, но… — Не довърших мисълта си: изчаквах я да приеме поканата.
— Но какво, Хари?
— Ами, не знам доколко приятелски ще бъдеш настроена, защото трябва да те питам нещо и ти вероятно няма да го харесаш.
Тя изпъшка толкова силно, че се наложи да отместя телефона от ухото си.
— Ще ме убиеш, Хари! Казвай.
— Седя пред сградата на ФБР в Уестуд. Трябва да вляза и да се срещна с един агент, казва се Нунес. Та се питам това ли са хората, за които ме предупреди? Те ли работят по случая Анджела Бентън? Нунес свързан ли е по някакъв начин с Марта Геслер, агентката, която изчезна преди няколко години?
Последва дълго мълчание.
— Кизмин?
— Не съм затворила. Виж какво, Хари, не мога да говоря с теб за този случай. Вече ти казах всичко по въпроса. Разследването е отворено и ти не трябва да се занимаваш с него.
Сега беше мой ред да не отговоря. Кизмин Райдър се държеше като съвсем непозната. Преди по-малко от година бих влязъл в битка заради нея и бих й се доверил да ми пази гърба. Но сега ней вярвах за нищо.