Линдъл кимна, сякаш искаше да каже, че имам право да питам.
— Ами, обадил си се и си питал за агентка, която работеше тук, и това повдигна много въпроси за нас.
— Марта Геслер.
— Точно така. Марти Геслер. Знаел си кого да потърсиш, а си казал на Нунес, че не знаеш името й.
Поклатих глава.
— Не. Досетих се по реакцията му. Спомних си за агентката, която изчезна безследно, но отначало не се сетих как се казваше. Какви са последните новини за нея? Не е забравена, нали?
Линдъл се наведе напред и сложи ръце върху папката. Китките му бяха дебели колкото краката на масата. Спомних си колко се измъчих, докато му щракна белезниците, когато за пръв път се срещнахме в Лас Вегас и не знаех, че е агент под прикритие.
— Хари, смятам те за стар приятел. Отдавна не сме разговаряли, но сме преживели заедно една битка, затова не искам да ти вадя душата. Но аз ще задавам въпросите. Съгласен ли си?
— Напълно.
— Става дума за изчезнал агент. Жена.
— И вие не се шегувате — перифразирах думите на Кизмин Райдър. Линдъл не обърна внимание на това, така че продължих, преди да е реагирал: — Искам да те питам нещо. Как разбрахте, че търся Геслер, когато се обадих?
Той поклати глава.
— Не става така, Хари. Ще трябва да отговаряш на въпросите. Да започнем с причината, поради която си се обадил. Защо го направи?
Дълго мълчах. Опитвах се да реша как да подходя към разпита. Работех единствено за себе си. Нямах задължението да пазя тайна на клиент. Но пък винаги се бях държал резервирано, когато трябваше да се преклоня пред империалистическите сили на ФБР. Това беше част от наследената култура в полицията на Лос Анджелис. И нямаше да се промени. Уважавах Линдъл. Знаех, че накрая ще се отнесе с мен справедливо. Но агенцията, за която той работеше, обичаше да играе с белязани карти. Трябваше да внимавам. Не биваше да забравям това.
— Казах на Нунес какво правя, когато се обадих. Само проверявам случай, по който работих преди няколко години. Така и не можах да го забравя. Проблем ли е това?
— Кой е клиентът ти?
— Нямам клиент. Извадих си разрешителното веднага щом напуснах полицията, за да имам възможност за избор. Но се занимавам с този случай заради себе си.
Линдъл не ми вярваше. Прочетох го в очите му.
— Но ти дори не си разследвал обира на снимачната площадка.
— Разследвах го. Четири дни. После ме изтеглиха от случая. Но още помня момичето. Жертвата. Мислех, че вече никой не се интересува от нея, затова започнах да слухтя.
— Кой ти каза да се обадиш в Бюрото?
— Никой.
— Сам го измисли, така ли?
— Не съвсем. Но ти ме попита кой ми е казал да се обадя тук. Никой не ми казал да се обадя. Сам го реших, Рой. Научих, че Геслер се е обадила на един от детективите, разследващи случая. Тази информация беше нова за мен и не съм убеден дали е била проследена. Може да е била пропусната. Затова се обадих да проверя. Тогава не знаех името й. Говорих с Нунес и ето ме тук.
— Тогава откъде знаеш, че Геслер се е обадила на един от детективите, работещи по случая?
Отговорът ми се струваше очевиден. За Лотън Крос нямаше да има значение, ако кажех на Линдъл нещо, което бе споделил непринудено и вероятно бе включено в материалите по официалното разследване.
— Лотън Крос ми каза за обаждането на агентката ви. Той беше в отдел „Обири и убийства“ и когато случаят се разрасна, го пое от мен. Крос ми каза, че агентката ви се е обадила на партньора му Джак Дорси.
Линдъл записа имената на лист, който извади от папката.
— Геслер му се обадила, след като били работили няколко месеца по случая — продължих аз. — Тогава Крос и Дорси вече се занимавали и с други разследвания. Пък и не останах с убеждението, че Геслер им е съобщила нещо потресаващо.
— Разговарял си с Дорси?
— Не, Рой. Дорси е мъртъв. Убит по време на обир в бар в Холивуд. И Крос е бил ранен. Сега е в инвалидна количка и има тръбички в ръцете и носа.
— Кога се е случило това?
— Преди около три години. Беше голяма новина.
Очите на Линдъл показаха, че умът му работи. Той пресмяташе и проверяваше дати. Това ми напомни, че трябва да си направя график на разследването. Информацията беше твърде разпокъсана.
— Каква е преобладаващата теория за Геслер? Мъртва ли е, или жива?
Линдъл погледна папката на масата и поклати глава.
— Не мога да отговоря на този въпрос, Хари. Не си ченге и нямаш право да знаеш. Ти си просто човек без работа, който не може да забрави значката и пистолета, и слухтиш. Не мога да те включа в това.
— Добре. Тогава отговори ми на един въпрос. И не се тревожи. Няма да кажа на никого.