Покупката беше важна, защото показваше, че Геслер е Минала по обичайния си маршрут от Уестуд до Шърман Оукс по време, съответстващо на напускането на работното й място. Касиерът в „Шеврън“ бе разпознал Геслер на снимка като Редовна клиентка, купила бензин в нощта на 19 март. Била привлекателна жена и той я познавал и помнел. Казали, че не е необходимо да пие диетична кока-кола, и Геслер изглеждала доволна от комплимента.
Този факт беше важен поради няколко причини. Първо, ако Геслер бе отивала от Уестуд към международното летище, където по-късно бе намерена колата й, беше малко вероятно да е пътувала на север през прохода Сепулведа, за да си купи бензин. Летището се намираше на югозапад от сградата на ФБР, а бензиностанцията — на север.
Второто важно нещо беше, че картата й „Шеврън“ бе използвана още веднъж същата вечер на бензиностанция на магистрала 114 в северната част на окръга. С картата бяха купени двайсет и девет галона бензин, повече, отколкото можеше да побере резервоарът на колата на Геслер. Магистрала 114 беше главният път към пустинните райони в североизточната част на окръга и основен маршрут за камиони.
Последен, но не и по важност, беше фактът, че никоя от картите на Геслер не бе намерена, нито използвана отново.
В докладите, които прегледах, нямаше обобщение или извод. Следователят — Линдъл — ги бе взел и запазил за себе си. Никой агент не пише доклад със заключение, че колегата му е мъртъв. Никога не казваш очевидното и винаги говориш за изчезналия агент в сегашно време.
Но от онова, което прочетох, ми стана ясно какъв би трябвало да е изводът. След като Геслер бе наляла бензин в прохода Сепулведа, някой я бе спрял и отвлякъл. Тя едва ли щеше да се върне. Вероятно бяха блъснали колата й отзад и Геслер бе отбила край пътя, за да види каква е повредата и може би да поговори за застраховката с другия шофьор.
Случилото се след това не беше известно. Но вероятно е била отвлечена насила, а колата й е била оставена на паркинга за дълъг престой на летището — ход, гарантиращ, че ще бъде намерена чак след няколко дни. Така следата щеше да изстине, а паметта на потенциалните свидетели да избледнее.
Втората покупка на бензин беше любопитна. Дали беше грешка — следа, водеща по посока на отвличането на агентката? Или заблуда, умишлен ход от страна на похитителите, за да насочат разследването в погрешна посока? А количеството на купения бензин повдигаше друг въпрос. Що за превозно средство издирваха, когато резервоарите на повечето коли не побираха толкова много бензин? Влекач? Пикап? Микробус?
Но каквото и да бе станало, Геслер бе изчезнала. Папката съдържаше кратките обобщения на тридневното претърсване на пустинята в североизточната част на окръга. Операцията беше все едно да търсиш игла в копа сено, но трябваше да бъде извършена. И се бе оказала безрезултатна.
Агентите бяха огледали и вероятните маршрути, които Геслер би използвала през прохода Сепулведа по пътя си за дома. Проходът минаваше през планина Санта Моника. Южният склон предлагаше няколко възможности за избор, а северният — мрежа от преки пътища, направени през петдесет години натоварено движение. Агентите бяха пътували по тези шосета и бяха търсили свидетели на инцидент със син форд „Таурус“ и сцена на катастрофа, която да изглежда обикновена, но всъщност да е място на отвличане на федерален агент.
Но не бяха открили нищо.
В прохода Сепулведа бяха ставали подобни престъпления. Синът на популярния комик Бил Козби бе ограбен и убит една нощ преди няколко години. А през последното десетилетие няколко жени бяха отвлечени и изнасилени, като едната бе наръгана с нож, след като бе отбила от пътя, когато колата й била блъсната отзад или се бе повредила. Не се смяташе, че тези инциденти са дело на един и същ човек. Но проходът привличаше престъпниците с хълмовете, криволичещите пътища и анонимността си. Там не се налагаше да чакат дълго. Проходът беше една от най-оживените пътни артерии в света.
Може би Геслер бе станала жертва на случайно престъпление — нещо, което се бе опитвала да категоризира и да превърне в смисъл на живота си. Вероятно бе привлякла престъпника на бензиностанцията, отваряйки чантата си твърде Широко, когато бе извадила кредитната си карта. Може би поради някаква неизвестна причина я бяха проследили. Тя беше привлекателна жена. Щом служителят на бензиностанцията бе забелязал това и го бе загатнал по деликатен начин, престъпникът сигурно също бе видял в нея каквото му трябва. Но агентите, работещи първоначално по случая, имаха съмнения, че Геслер се вмества в профила на предпочитаните жертви в прохода. Колата й не рекламираше лично богатство. Пък и Геслер би била силен опонент — беше висока почти метър и осемдесет и тежеше седемдесет килограма. Редовно бе посещавала фитнес клуба в Сепулведа и няколко години бе тренирала тай бокс. Картата й в клуба показваше, че не е имала нито грам излишни тлъстини. Тялото й е било мускулесто и тя е знаела как да го използва.