Освен това беше известно, че е носела служебното си оръжие, когато не е на работа. В нощта на изчезването си била облечена в черен панталон и сако и бяла блуза. Пистолетът й, деветмилиметров „Смит и Уесън“, е бил в кобур на десния й хълбок. Служителят си спомняше, че е видял оръжието, защото Геслер била без сако, когато наливала бензин в бензиностанцията на самообслужване. По-късно сакото било намерено окачено на закачалката над седалката зад шофьора на форда.
Всичко това означаваше, че когато онази нощ е била блъсната отзад в прохода, тя е слязла и пистолетът й се е виждал. Геслер е била компетентна и уверена във физическите си способности — комбинация, която по всяка вероятност би възпряла нападателя и би го принудила да търси друга жертва.
Ето защо хората от ФБР не вярваха във вероятността, че е станала случайно избрана жертва на престъпление. В същото време Линдъл бе оглавил паралелно разследване на вероятността, че е била специално набелязана мишена заради работата си във ФБР.
Докладите в тази насока на разследването съставляваха повече от половината от документите в папката пред мен. Макар очевидно да не разполагах с всички материали по случая, ми беше ясно, че агентите са търсили под дърво и камък евентуална връзка между изчезването й и работата й във ФБР. Бяха проучили случаите от първите й години в Лос Анджелис, търсейки връзка с изчезването й. Бяха разпитали партньори, опитвайки се да разберат дали е имала потенциални врагове, или е получавала заплахи. Сред тези доклади имаше резюме на разпит на бивш агент Елинор Уиш, бившата ми съпруга, проведен в Лас Вегас. Тя не бе разговаряла с Геслер почти десет години и не си спомняше За заплахи или нещо друго, което би помогнало на разследването.
Беше намерен и проверен всеки престъпник, когото Геслер бе изпратила в затвора или срещу когото бе дала показания в съда. Повечето имаха алиби. Нито един не бе изпъкнал като главен заподозрян.
Според докладите Геслер бе ценен агент, към когото можеха да се обърнат за всякакви разследвания на престъпления, свързани с компютри. Това би могло да се очаква в гигантска бюрокрация като ФБР. Повечето искания на агентите в Лос Анджелис за компютърна експертиза се изпращаха в офисите на ФБР във Вашингтон и Куонтико и понякога минаваха по няколко дни, докато бъдат одобрени, и после седмици, докато се получеха резултатите. Но Геслер беше една от постоянно увеличаващото се поколение агенти с бляскави компютърни умения, които обичаха да правят нещата сами. Специалният агент, завеждащ офиса в Лос Анджелис, бе разбрал за това и Геслер бе изтеглена от отдел „Банкови обири“, където бе работила от няколко години. Бяха я назначили в новосформиран компютърен отдел, където се занимаваше с исканията на оперативните агенти и разработваше собствени компютърни програми.
Това означаваше, че е била наясно с много разследвания по времето, когато бе изчезнала. Погледнах часовника си и набързо прелистих десетките доклади с подробности за различните случаи, с които се бе занимавала. Линдъл и агенти-Те от екипа му ги бяха проучили, търсейки улики за изчезването й. Най-горещата следа, до която бяха стигнали, беше Разследване на агенция за компаньонки, рекламираща по Интернет жени за услуги. Работата на Геслер беше част от Разследването на отдел „Организирана престъпност“ за връз-на мафията с проституцията в Лос Анджелис.
Геслер бе успяла да открие в интернет връзка между уеб-сайтове, рекламиращи жени, в повече от десет града. Жените се местеха от град на град и от клиент на клиент. Парите от агенциите за компаньонки отиваха във Флорида и после в Ню Йорк. Седем седмици преди изчезването й съдът бе издал присъди на девет души за изнуда и корупция. Точно седмица преди изчезването си Геслер бе свидетелствала на едно от предварителните дела, представяйки резултатите от разследването. Показанията й бяха описани като резултатни и се изказваше предположението, че тя ще свидетелства и на процеса. Но Геслер не беше ключов свидетел. Показанията й бяха част от връзката между уебсайтовете и обвиняемите. Главният свидетел беше един от членовете на бандата, който бе сключил сделка с обвинението, за да избегне строга присъда.