Шатмари дълго ме гледа, после протегна ръка, извади една папка и я сложи на бюрото. Накрая отмести стола си и стана.
— Ще отида да си взема кафе — каза той. — Желаете ли нещо?
— Не, благодаря.
Шатмари кимна и излезе. В мига, в който вратата се затвори, аз скочих от мястото си, заобиколих бюрото, седнах и отворих папката.
Вече бях виждал повечето документи в нея. Имаше копия от договори между „Глобал“ и клиента им „Банка ЛА“ и резюмета от разпити на служители на банката и филмовата компания. Шатмари бе разговарял с всички от охраната и транспортирането на парите, присъствали на мястото в деня на престрелката и обира.
Но нямаше разговор с мен. Както винаги, полицията бе Издигнала бариера. Искането на Шатмари да ме разпита така и не бе стигнало до мен. Не че щях да се съглася да говоря с Него. Тогава притежавах арогантност, която се надявам, че Не съм изгубил.
Прегледах разпитите и резюметата, колкото можах по-бързо, като обърнах особено внимание на докладите за три-Мата банкови служители, с които смятах да говоря по-късно през деня — Гордън Скагс, Лайнъс Саймънсън и Джослин Джоунс. Те не бяха казали кой знае колко на Шатмари. Скагс е организирал всичко и подробно бе обяснил какви предпазни мерки е взел и как е планирал доставянето на еднодневния заем от два милиона долара. Разпитите на Саймънсън ц на Джоунс ги описваха като работни пчелички, които изпълняват каквото им кажат.
Любопитството ми се изостри, когато попаднах на документи, отнасящи се до финансовото състояние на Джак Дорси, Лотън Крос и моето. Шатмари бе направил справка за всеки от нас. Очевидно се бе обадил на банките, в които имахме сметки, и на компаниите, издали кредитните ни карти, и бе написал кратки резюмета. Моето кредитно досие беше най-чисто. Крос и Дорси не се бяха представили толкова добре. Според Шатмари и двамата имаха огромни дългове. Дорси беше в най-трудно финансово положение, защото бе разведен и издържаше четири деца, две от които учеха в колеж.
Вратата на кабинета се отвори и секретарката подаде глава, явно за да каже нещо на Шатмари, но после видя зад бюрото мен и попита:
— Какво правите?
— Чакам господин Шатмари. Той отиде за кафе.
Тя сложи ръце на закръглените си хълбоци — международният жест, изразяващ възмущение.
— Той каза ли ви да седнете зад бюрото му и да четете тази папка?
Бях задължен да не създавам неприятности на Шатмари.
— Каза ми да чакам. И аз чакам.
— Веднага се махнете оттам. Ще кажа на господин Шатмари какво видях.
Затворих папката, станах, заобиколих бюрото, както ми бяха наредили, и казах:
— Ще ви бъда много благодарен, ако не го направите.
— Благодарността ви не ме интересува. Ще му кажа.
Тя изчезна, като остави вратата отворена. След няколко минути Шатмари гневно нахлу в кабинета и тресна вратата. После се обърна към мен и изражението му омекна. Носеше голяма чаша с димящо кафе.
— Благодаря, че го изиграхте по този начин — каза той. — Дано да сте намерили онова, което търсите, защото се налага да ви изхвърля оттук.
— Няма проблем — казах и станах. — Но имам един въпрос.
— Кажете.
— Рутинна операция ли е да проучвате финансовото положение на ченгетата, занимаващи се с разследванията ви? Проучили сте мен, Джак Дорси и Лотън Крос.
Шатмари сбърчи чело, докато се опитваше да си спомни причината за финансовите проверки, после сви рамене.
— Забравил съм защо съм го направил. Вероятно съм решил да проверя всеки, защото откраднатата сума беше много голяма. Особено вас, Бош, заради присъствието ви на снимачната площадка точно в онзи момент.
Кимнах. Мотивът беше убедителен.
— Сърдите ли се за това?
— Аз ли? Не. Просто ми беше любопитно защо сте го направили.
— Открихте ли нещо друго, което да ви помогне?
— Може би. Човек никога не знае.
— Е, тогава ви желая успех. Ако нямате нищо против, обадете ми се, ако има някакво развитие.
— Добре.
Стиснахме си ръцете. На излизане минах покрай възмутената секретарка и й пожелах приятен ден. Тя не отговори.
33
Разговорът с Гордън Скагс мина бързо и гладко. Срещнахме се в уговорения час в небостъргача на „Банка ЛА“ в центъра на града. Кабинетът му на четирийсет и втория етаж гледаше на изток и предоставяше една от най-хубавите гледки на градския смог, които съм виждал. Разказът на Скагс за участието му в злополучния заем от два милиона долара за снимките на филма на „Айдолон Продъкшънс“ не се различаваше много от показанията му в официалните материали от разследването. Той бе уговорил за банката хонорар от петдесет хиляди долара, включващи и заплащането на охраната. Парите трябвало да напуснат банката сутринта в деня на снимките и да се върнат в шест вечерта.