— Знаех, че има риск — каза той. — Но видях възможност за добра и бърза печалба за банката. Би могло да се каже, че това засенчи преценката ми.
Скагс прехвърли въпросите към транспортирането на парите и Рей Вон, шефа на охраната, и насочи вниманието ми към задачите по осигуряването на еднодневната операция чрез „Глобал“ и после събирането на двата милиона. Каза, че би било много необичайно една банка да разполага с толкова много налични пари в брой за един ден. Ето защо няколко дни преди доставянето им на снимачната площадка Скагс трябвало да уреди транспортирането на парите от различни клонове на „Банка ЛА“ до централата. В уречения ден парите били натоварени в бронирана кола и закарани на снимачната площадка в Холивуд. Рей Вон пътувал в първия автомобил и постоянно поддържал радиовръзка с шофьора на бронираната кола, като го превел по обиколен маршрут, за Да разберат дали не ги преследват.
На снимачната площадка ги посрещнали други въоръжени пазачи и Лайнъс Саймънсън, един от помощниците му които помогнали на Скагс да събере парите и да състави списъка със серийните номера, поискан от застрахователната компания.
Разбира се, посрещнали ги и въоръжените до зъби маскирани бандити.
Единственото ново нещо, което научих от Скагс по време на първата част от разговора ни, беше, че след извършването на обира политиката на банката се е променила. „Банка ЛА“ вече не отпускаше заеми на филмови продукции.
— Парен каша духа. Опариш ли се веднъж, научаваш нещо. Опариш ли се втори път, това вече е глупаво. Ние не сме глупави, господин Бош. Няма да допуснем пак да изгорим заради филмопроизводители.
Кимнах.
— Убеден ли сте, че обирът е замислен от външни хора, а не тук, в банката?
Скагс изглеждаше възмутен от самата мисъл, че извършителят може да е от банката.
— Да. Вижте горкото момиче, което беше убито. Тя работеше за филмовата компания, а не за мен.
— Така е. Но убийството й може да е било част от плана да хвърлят подозренията върху филмовата продукция, вместо върху банката.
— Това е невъзможно. Полицаите разнищиха всичко тук. Същото направиха и със застрахователната компания. Ние сме сто процента чисти.
Отново кимнах. Той бе влязъл в капана ми.
— Тогава предполагам, че няма да имате нищо против, ако поговоря с някои от служителите ви. Бих желал да говоря с Лайнъс Саймънсън и с Джослин Джоунс.
Скагс осъзна, че е хванат натясно. Как можеше да не ми позволи да говоря със служителите му след толкова пламенната си защита на честността и невинността на служителите На банката?
— Отговорът е и да, и не — каза той. — Джоунс още работи при нас. Сега е помощник-управител на клона ни в Западен Холивуд. Мисля, че няма да има проблем да говорите с нея.
— А Лайнъс Саймънсън?
— Той така и не се върна при нас след онзи ужасен ден. Сигурно знаете, че крадците го простреляха. Него и Рей. Рей почина, но Лайнъс е жив. Беше в болница, после си взе отпуск по болест и накрая изобщо не искаше да се върне. Не го обвинявам.
— Напусна ли?
— Да.
Този факт не бе споменат в полицейските материали от разследването, нито в документите на Шатмари. Знаех, че разследването беше най-интензивно в дните и седмиците след обира. Това вероятно беше така, защото Саймънсън още се лекуваше и беше служител на банката. Нямаше причина напускането му да е споменато в докладите.
— Знаете ли къде работи?
— Знаех, но после изгубих следите му. Ще бъда откровен с вас. Лайнъс напусна и си нае адвокат, който предяви обвинения, че банката е изложила на риск живота му и други подобни глупости. Не спомена обаче, че Лайнъс предложи доброволно да отиде там в онзи ден.
— Сам е поискал да отиде?
— Да. Той беше млад човек, израснал е в града. Вероятно е имал стремежи, типични за холивудската младеж. С всеки е така. Мислел е, че ще има някакъв шанс, като прекара един ден на снимачната площадка и отговаря за парите. Та значи пожела да отиде там и аз се съгласих. И без това исках на мястото да има някой от отдела ми. Имам предвид освен Рей Вон.
— Саймънсън осъди ли банката, или адвокатът му само вдигна шум?
— Вдигна шум, но толкова голям, че сключиха споразумение с Лайнъс. Дадоха му пари и той изчезна. Чух, че ги използвал, за да си купи нощен клуб.
— Колко му дадоха?
— Не знам. Веднъж попитах адвоката ни Джеймс Форман, но той не ми каза. Условията на споразумението били поверителни. Но доколкото разбрах, клубът бил хубав. От типичните за Холивуд.